— Като не мога да вляза в съня й, не мога ли да я привлека в Света на сънищата? Трябва по някакъв начин да поговоря с нея.
— Не бихме те научили на това, дори и да знаехме как — отвърна Амис и придърпа ядосано шала на раменете си. — Това, което искате, е зло нещо, Нинив Седай.
— Тя ще бъде толкова безпомощна тук, колкото ти в нейния сън. — Тънкият глас на Баир прозвуча като свистене на желязна пръчка. — На сънебродниците от самото начало е запретено да довеждат други в съня. Казват, че така правел Тъмния в края на Приказния век.
Нинив неловко се размърда, но се помъчи да се успокои под твърдите им погледи. Не искаше Егвийн да си помисли, че я карат да се чувства неловко. Не че бяха успели. Ама как я гледаха само… Мъгливи или не, тези жени можеха да се преборят с погледи със самата Сюан Санче. Особено тази Баир. Не че я плашеха, но май беше по-добре да прояви разум.
— Двете с Елейн имаме нужда от помощ. Черната Аджа се е натъкнала на нещо, което може да навреди на Ранд. Ако го открият преди нас, сигурно ще могат да го контролират. Длъжни сме да ги изпреварим. Ако има нещо, с което бихте могли да ни помогнете, нещо, което можете да ми кажете… Каквото и да е.
— Айез Седай — каза Амис, — от вашите уста дори една молба за помощ звучи като настояване. — Нинив стисна устни… настояване? Та тя едва ли не на колене им се помоли. Настояване, как ли не!… Но айилката като че ли изобщо не го забеляза. Или предпочете да не го забележи. — И все пак опасност за Ранд ал-Тор… Не можем да позволим Сянката да го получи. Има един начин.
— Опасно е. — Баир поклати енергично глава. — Тази млада жена знае по-малко и от Егвийн, когато дойде при нас да се учи. Твърде опасно е за нея.
— Тогава може би аз да… — започна Егвийн, но двете тутакси я срязаха.
— Ти ще си довършиш обучението. Много пък си се разбързала да прескочиш това, което знаеш — каза Баир рязко и почти едновременно с Амис, чийто тон съвсем не беше по-ласкав:
— Ти не се намираш в Танчико, не познаваш мястото и не можеш да имаш нуждата на Нинив. Тя е ловецът.
Пред железните им очи Егвийн се присви и млъкна, а двете Мъдри се спогледаха. Най-сетне Баир сви рамене и оправи шала си — явно бе готова да си измие ръцете от цялата работа.
— Опасно е — каза Амис. Така говореха, сякаш и да се диша беше опасно в Тел-айеран-риод.
— Аз… — Нинив млъкна, понеже погледът на Амис се втвърди още повече. Не можеше и да допусне, че това е възможно. Задържайки здраво образа на това, в което бе облечена — разбира се, че те не можеха да имат нищо общо с промяната на дрехите й, но просто й се стори разумно да се увери, че роклята й си е същата — тя промени това, което се канеше да каже. — Аз… ще внимавам.
— Едва ли е възможно — каза сухо Амис. — Но друг начин не знам. Ключът е нуждата. Когато хората станат твърде много за една твърдина, налага се септата да се разцепи и тогава нуждата за вода ги води до нова твърдина. Ако не е известно вече такова място с вода, някоя от нас може да бъде призована да намери. Нуждата тогава е за подходяща долина или каньон, недалече от предишната, с вода. Съсредоточаването над тази нужда ще те отведе по-близо до това, което искаш. Съсредоточаването отново над нуждата ще те отведе още по-близо. Всяка стъпка те отвежда все по-близо, докато накрая не се озовеш не само в долината, но застанала до мястото, където ще се намери вода. За теб може да се окаже още по-трудно, защото не знаеш какво точно търсиш, макар че дълбочината на нуждата може да го замести. А и вече знаеш грубо къде се намира — някъде в този палат.
— Опасността е в следното, и трябва да си даваш сметка за това. — Мъдрата се наведе напрегнато към нея и започна да кове думите си в ума й с тон, не по-малко пронизващ от погледа й. — Всяка стъпка става на сляпо, със затворени очи. Не можеш да знаеш къде ще се озовеш преди да си отворила очи. А няма никаква полза от водата, ако се озовеш сред гнездо на усойници. Зъбите на една планинска усойница убиват насън също тъй бързо, както и наяве. А ми се струва, че тези жени, за които Егвийн говори, ще убиват още по-бързо и от змията.
— Аз съм го правила — възкликна Егвийн и Нинив я усети как подскочи, когато очите на айилките се извърнаха към нея. — Преди да ви срещна — добави тя припряно. — Преди да отидем в Тийр.
Нуждата. Сега, след като айилките й бяха предложили нещо, което можеше да използва, тя изпитваше към тях топлота.
— Трябва да държите Егвийн под око — каза им тя и прегърна приятелката си, за да покаже, че го мисли от сърце. — Вие сте права, Баир. Тя наистина ще се опита да направи неща, които още не е научила. Винаги си е била такава. — Странно защо Баир вдигна вежди и изгледа накриво не Егвийн, а нея.