— Не я намирам за такава — рече сухо Амис. — Сега тя е послушна ученичка. Така ли е, Егвийн?
Егвийн стисна упорито устни. Тези Мъдри май нищо не знаеха, ако си въобразяваха, че една жена от Две реки може да бъде наричана „послушна“. Но от друга страна, тя не отвърна нищо. Това беше неочаквано. Съвсем като Айез Седай бяха тези айилски жени, както изглеждаше.
Часът й изтичаше, а я загложди нетърпението да опита новия начин още сега. Ако Елейн я събудеше, можеха да минат часове, докато отново успее да заспи.
— След седем дни — каза тя — една от нас двете ще те срещне тук отново.
Егвийн кимна.
— След седем дни Ранд вече ще трябва да се е показал пред вождовете на кланове като Оня, що иде със Зората и всички айилци ще са застанали зад него. — Очите на Мъдрите леко помръднаха, а Амис намести шала си. Егвийн не го забеляза. — Светлината само знае какво е намислил да прави след това.
— След седем дни — каза Нинив — двете с Елейн ще трябва да сме измъкнали онова, което търси пасмината на Лиандрин. — Иначе най-вероятно Черната Аджа щеше да го притежава. Затова именно Мъдрите бяха несигурни дали айилците ще последват Ранд, а Егвийн — за намеренията му. Сигурност нямаше никъде. Но нямаше смисъл да притеснява Егвийн с нови съмнения. — Когато едната от двете ни те види следващия път, ще сме ги спипали и ще сме ги напъхали в чували да ги откарат в Кулата за съд.
— Постарай се да бъдеш предпазлива, Нинив. Разбирам, че не знаеш как, но все пак се постарай. Кажи го и на Елейн. Тя не е толкова… смела… като теб, но почти.
Амис и Баир сложиха по една ръка на раменете на Егвийн и трите изчезнаха.
Да се постараела да бъде предпазлива? Тя винаги си беше предпазлива. И какво точно се канеше да й каже Егвийн вместо това „смела“? Нинив здраво стисна ръце на гърди, за да устои на желанието да си дръпне плитката. Може би беше по-добре, че не знаеше.
Едва сега съобрази, че не беше казала на Егвийн за Егеанин. Но може би беше по-добре да не събужда спомените на Егвийн за пленничеството й. Нинив прекалено добре си спомняше кошмарите й седмици след като бе освободена, как се будеше с писъци и повтаряше, че никога вече няма да бъде окована. Най-добре беше да го остави да отлежи. Май щеше да е най-добре Егвийн изобщо да не среща сеанчанката. „Да я изгори дано тази жена! Огън да я изгори Егеанин! На пепел да я изгори дано!“
— Това не е най-умният начин да си използвам времето — каза си тя на глас. Думите отекнаха във високите колони. След като другите жени си бяха отишли, тези колони изглеждаха още по-застрашително отпреди, по-пригодно място за скривалище на невидими съгледвачи и на разни неща, които могат да скочат срещу теб. Време беше да се маха.
Най-напред обаче тя промени косата си на сноп дълги тесни плитчици, а роклята — на силно вталени гънки зелена коприна. Прозрачен воал покри устата и носа й. С гримаса тя добави мъниста от зелен нефрит, вплетени в тънките плитки. Ако някои от Черните сестри използваха откраднатите тер-ангреали, за да влязат в Света на сънищата, и я видеха в двореца на панархесата, щяха да я вземат просто за някоя тарабонка, която е дошла там в съня си. Някои от тях обаче я знаеха на външен вид. Тя вдигна шепа нанизани с мъниста плитчици и се усмихна. Светломедени. Не беше си давала сметка, че това е възможно. „Чудно как ли изглеждам? Дали все пак могат да ме познаят?“
Изведнъж до Каландор изникна високо огледало на стойка. Големите й кафяви очи се разшириха от изумление, розовата пъпчица на устата й се разтвори. Имаше лицето на Рендра! Чертите й затрепкаха напред-назад, очи и коса ставаха ту по-тъмни, ту по-светли; тя се напрегна и ги закрепи в цвета на тези на ханджийката. Сега никой нямаше да я познае. А Егвийн си мислеше, че не знае как да е предпазлива!
Тя затвори очи и се съсредоточи върху Танчико, върху двореца на панархесата, върху нуждата. Нещо опасно за Ранд, за Преродения Дракон, нуждата… Тел-айеран-риод около нея се… отмести… усети го, като леко приплъзване, и отвори нетърпеливо очи, за да види на какво се е натъкнала.
Намираше се в някаква спалня, голяма колкото шест в „Двора на трите сливи“. Белите гипсови стени бяха украсени с цветни фризове, от тавана на позлатени вериги висяха златни светилници. От високите стълбове на леглото се стелеха клони и листи — като балдахин над ложето. Жена почти на средна възраст стоеше вдървено с гръб на един от стълбовете откъм краката на ложето; беше доста красива, със същата пухкава устичка, която си бе придала Нинив. Над тъмните й плитки имаше корона със златни тривърхи листа с рубини и перли и с голям лунен камък, колкото гъше яйце, а около шията й висеше широк шарф, стигащ до коленете й и бродиран по дължина с дръвчета. Цялата бе плувнала в пот.