Протегна ръка да го докосне… Болка. Мъка. Страдание… Отдръпна се стресната, ахна, грубите чувства все още отекваха в главата й. И най-смътните съмнения се стопиха. Това търсеше Черната Аджа. И щом като то все още се намираше върху този пиедестал в Тел-айеран-риод, значи се намираше и там, в будния свят. Беше ги надвила. Белият каменен пиедестал.
Извърна се бързо и се взря в стъкления сандък, пазещ печата от куендияр, определи на око мястото, където се бе озовала, когато за първи път видя Могедиен. Жената беше гледала към този пиедестал, към гривните и нашийника. Могедиен трябваше да знае. Но…
Всичко около нея се завъртя, затрептя и заглъхна.
— Събуди се, Нинив — мърмореше Елейн и разтърсваше раменете й. — Вече трябва да е минал един час. Аз също искам да поспя. Събуди се или така ще ме ядосаш, че набързо ще опиташ хубаво ли е да ти напъхат главата в леген с вода.
Очите на Нинив се ококориха.
— Ако тя знае какво е, защо не им го е дала? Ако те знаят коя е тя, защо трябва да го гледа в Тел-айеран-риод? Нима и тя се крие от тях?
— За какво говориш?
Нинив се надигна трескаво, опря гръб на таблата на леглото и придърпа надолу копринената си риза.
— Сега ще ти кажа за какво говоря.
Устата на Елейн зяпна, докато Нинив й описваше какво се е получило от срещата й с Егвийн. Търсенето с помощта на нуждата. Могедиен. Биргит и Гайдал Кайн. Черната метална огърлица и гривните. Ашмодеан и Пустошта. Един от печатите на затвора на Тъмния в двореца на панархесата. Елейн се отпусна изнемощяла на крайчеца на постелята дълго преди Нинив да стигне до Темайле и панархесата — подхвърлено почти между другото. Както и до епизода с предрешването й в облика на Рендра. Ако лицето на Нинив не беше сериозно, Елейн щеше да си помисли, че слуша някое от налудничавите сказания на Том.
Егеанин, приседнала с кръстосани крака, с ръце на коленете, я гледаше почти с неверие. Елейн се надяваше Нинив да не започне пак кавга, че е освободила китките й.
Могедиен. Това беше най-ужасяващата част. Една от Отстъпниците в Танчико. Една от Отстъпниците, заплела Силата около тях, накарала ги да й издадат всичко, Елейн изобщо не си го спомняше. Но само мисълта за това бе достатъчна да я заболи корем.
— Не знам дали Могедиен — „Светлина, нима наистина е могла просто така да влезе и да ни…“ — дали се крие от Лиандрин и другите, Нинив. Но според това, което ти е казала за нея Биргит — „Светлина, Биргит й е давала съвет!“ — изглежда, е възможно.
— Каквито и да ги е намислила Могедиен — отвърна мрачно Нинив, — смятам да се оправя с нея. Освен това така или иначе трябва да им измъкнем печата, както и тази огърлица и гривните.
Елейн поклати глава.
— Но как е възможно някакъв накит да е опасен за Ранд? Сигурна ли си? Те някакъв вид тер-ангреал ли са? Как точно изглеждаха?
— Като огърлица и гривни — сопна се отегчено Нинив. — Две свързани гривни, направени от някакъв черен метал, и широка огърлица, като черен нашийник… — Тя изведнъж погледна Егеанин.
Тъмнокосата жена невъзмутимо коленичи и каза:
— Никога не съм чувала за ай-дам, направен за мъж, или за нещо подобно на това, което описваш. Никой не се опитва да контролира мъж, който може да прелива.
— Точно за това е — въздъхна Елейн. — „О, Светлина, колко се надявах, че изобщо не съществува.“ Но Нинив поне го бе намерила първа. Поне имаха шанс да попречат да бъде използван срещу Ранд.
Очите на Нинив се присвиха, забелязали развързаните ръце на Егеанин, но тя го премълча.
— Могедиен трябва да е единствената, която знае. Иначе изглежда безсмислено. Ако успеем да измислим начин да се промъкнем в двореца, ще можем да вземем печата и… каквото е там. А ако успеем да измъкнем и Аматера, то легионът на панархесата, градската стража и навярно Белите плащове ще го затворят за Лиандрин и нейните дружки. Няма да могат да се измъкнат с преливане! Въпросът е да проникнем, без да ни забележат.
— Измислила съм няколко неща за това — каза й Елейн, — но се боя, че мъжете ще ни създадат затруднения.
— Ти мъжете ги остави на мен — изсумтя Нинив. — Аз… — Откъм коридора се чу силно трополене и някакъв мъж извика. Също така внезапно отново се възцари тишина. Отвън пазеше Том.
Елейн се втурна към вратата да я отвори, прегръщайки сайдар. Нинив скочи от леглото и се завтече след нея, последвана от Егеанин.
Том тъкмо се надигаше от пода, държеше се за главата. Джюйлин с тоягата си и Бейл Домон с кривака си се бяха изправили над някакъв русоляв мъж, проснат на пода в несвяст.