Колелетата хлътнаха в голяма дупка и Елейн едва не си прехапа езика.
— Не е съвсем като да стоиш на палубата — сви рамене Егеанин.
Нинив направи лека гримаса и се опита да се отдръпне от сеанчанката, но се оказа, че е трудно да го направи, без да падне в скута на Елейн.
— Смятам да поговоря с господин Бейл Домон — промърмори тя многозначително, все едно че идеята за колата не беше преди всичко нейна. Поредното друсване затвори устата й.
Трите бяха облечени в бозави дрехи от тънко изтъкана вълна, но груби и не особено чисти — рокли на бедни селянки, приличащи на безформени чували в сравнение с вталените коприни по вкуса на Рендра. Бегълки от околностите, мъчещи се да си изкарат прехраната както могат. На такива трябваше да приличат сега. Облекчението на Егеанин още щом видя роклите беше повече от очевидно и също толкова странно, колкото присъствието й в колата в момента. Елейн нямаше и да допусне, че второто е мислимо.
Твърде дълго бе продължила дискусията — така го нарекоха мъжете — в Залата на падащите цветенца, но тя и Нинив успяха да парират повечето от глупавите им възражения, а не толкова глупавите пренебрегнаха. Налагаше се двете да проникнат в двореца на панархесата, и то колкото се може по-скоро. Тъкмо тогава Домон изказа поредното си възражение, далеч не толкова глупаво, колкото предишните.
— Не може да влезете в палата сами — замърмори брадатият контрабандист. — Викате, че няма да прелеете, освен ако не се налага, та да не ги предупредите онези черни Айез Седай. — За Отстъпницата всички избягваха да споменават. — Значи ви трябва малко мускул да завърти тоягата, ако се наложи, пък и очи, да ви пазят откъм гърба. Мене там слугите ме познават. Нали и на панархесата нося подаръци. Ще дойда с вас. — Той поклати глава и изръмжа. — Карате ме да си сложа врата на дръвника, само щото ви оставих във Фалме. Късметът да ме изприщи дано, ако не е тъй! Е, сега ще го направя и не можете да ми възразите на туй! Тръгвам с вас.
— Ти си глупак, иллианецо — каза презрително Джюйлин преди двете с Нинив да успеят да отворят уста. — Мислиш ли, че тарабонците ще те оставят да се мотаеш из двореца където ти скимне? Някакъв си пършив иллиански контрабандист? Аз знам как да се оправя със слугите, как да сведа глава или да накарам някоя празноглава благородничка да си помисли, че… — Той бързо се окашля и продължи, без да поглежда към Нинив: — Аз съм този, дето трябва да тръгне с тях.
— Да не си въобразявате, че някой от вас ще мине за тарабонец? — изсмя се Том. — Виж, аз мога. — Той поглади с опакото на ръката дългите си мустаци. — Освен това не можеш да тичаш из двореца на панархесата с тояга или кривак. Тук е нужен… малко по-прикрит… метод за защита. — Той махна с ръка и в дланта му се появи нож, завъртя се между пръстите му и също тъй внезапно изчезна; сигурно в ръкава, реши Елейн.
— Всички знаете какво трябва да се направи — сряза ги Нинив, — и все пак не можете да се откажете от навика си да ни наглеждате, сякаш сме гъски, изкарани за продан! — Тя си пое дълбоко дъх и продължи малко по-спокойно: — Ако имаше възможност да ви вземем с нас, не бих имала нищо против, ако не за друго, то поне за някой чифт очи повече, но няма. Трябва отидем сами, и точка.
— Аз мога да ви придружа — заяви неочаквано Егеанин от мястото, където Нинив я беше накарала да стои, в единия ъгъл на стаята. Всички се обърнаха, а тя ги погледна начумерено, сякаш сама не беше сигурна в това, което бе казала. — Тези жени са Мраколюбки. Трябва да им се наложи правосъдие.
Елейн беше само слисана от предложението, но Нинив, чиито устни започнаха да побеляват, изглеждаше готова да й одере кожата.
— Да не мислиш, че можем да ти се доверим, сеанчанко? — каза тя хладно. — Преди да напуснем, ще те заключим здраво, каквито и приказки да…