— Заклевам се в своята надежда за по-върховно име — прекъсна я Егеанин и постави длани на сърцето си, една върху друга — че няма да ви изменя по никой начин, че ще ви се подчинявам и ще пазя гърба ви, докато не излезете здрави и читави от двореца на панархесата. — При което се поклони три пъти, дълбоко и много официално. Елейн нямаше никаква представа какво означава тази „надежда за по-върховно име“, но от устата на сеанчанката прозвуча доста обвързващо.
— Тя може да го направи — каза Домон с лека неохота. Изгледа Егеанин и поклати глава. — Късметът да ме жъгне дано, ако има повече от двама-трима мъже, на които бих заложил, монета за монета, срещу нея.
Нинив гледаше сеанчанката начумерено.
— Нинив — каза твърдо Елейн, — ти самата току-що каза, че би искала да има още един чифт очи, а и аз определено бих предпочела да е така. Освен това, щом трябва да го направим, без да преливаме, аз лично не бих имала нищо против с нас да има една, която да може да се справи с някой досаден страж, ако се наложи. Нямам намерение да блъскам с юмруци по мъжки гърди, нито ти, предполагам. Помниш добре, че тя умее да се бие, нали?
Нинив изгледа гневно Егеанин, начумери се на Егвийн, след което зяпна мъжете, сякаш те бяха устроили заговор зад гърба й. Но най-накрая кимна.
— Добре — каза Елейн. — Господин Домон, това означава три рокли, а не две. А сега вие тримата ще е най-добре да си отидете. Ще тръгнем утре призори.
Колата спря рязко и измъкна Елейн от унеса.
Спешени Бели плащове разпитваха Домон. Тук улицата се вливаше в площад зад двореца на панархесата, много по-малък от този пред парадния вход. Палатът се издигаше зад него — масиви от бял мрамор, тънки кули с изкусна като дантела каменна резба, белоснежни куполи, увенчани със злато и със златни шпилове или ветропоказатели. Улиците от двете страни бяха много по-широки, отколкото в по-голямата част на Танчико, и по-прави.
Бавен тропот на конски копита по широките каменни плочи предизвести приближаването на ездач — висок мъж с лъскав шлем, чиято броня блестеше под белия плащ, с извезани златен слънчев изгрев и пурпурна овчарска гега. Елейн присви глава: четирите пискюла, висящи под сияйното слънце, й подсказаха, че това е Джайчим Карридин. Той никога не беше я виждал, но ако си помислеше, че го гледа, можеше да се зачуди защо. Копитата отминаха по площада, без да спрат.
Егеанин също скри главата си, но Нинив открито се намръщи след Инквизитора.
— Този човек е разтревожен от нещо — промърмори тя. — Надявам се да не е чул…
— Панархесата е мъртва! — изрева мъжки глас някъде от другата страна на площада. — Убили са я!
Не можеше да се разбере нито кой вика, нито откъде. Улиците, които Елейн можеше да види, се изпълниха с Бели плащове на коне.
Когато погледна назад по улицата, по която току-що бяха дошли, мигом пожела дано стражите да доразпитат Домон по-скоро. На първия ъгъл вече се трупаха хора, напираха и заничаха към площада. Изглежда, Том и Джюйлин добре си бяха свършили работата, пръскайки слуховете си през нощта. Дано само нещата не се развихреха, докато чакат тук насред бъркотията. Ако сега избухнеше вълнение… Само това, че се беше хванала здраво за ритлите, попречи на ръцете й да се разтреперят. „Светлина… Тук отвън побесняла тълпа, а вътре — Черна Аджа, и Могедиен навярно… Така съм уплашена, че…“ Нинив и Егеанин гледаха тълпата, без дори да мигнат, камо ли да трепнат. „Няма пък да бъда страхливка. Няма!“
Колата тръгна и тя въздъхна облекчено. Мина цял миг преди да осъзнае, че другите две също си поемат дъх.
Пред някакви порти, не по-широки от самата кола, Домон отново бе разпитан от мъже с конични шлемове и метални нагръдници, украсени с дърво в златен цвят. Войници от легиона на панархесата. Въпросите този път бяха по-кратки; на Елейн й се стори, че видя някаква кесийка да минава от ръце на ръце, и после се озоваха вътре, трополейки по грубо павирания двор пред кухните. С изключение на Домон моряците бяха останали отвън с войниците.
Щом колата спря, Елейн скочи долу и размърда босите си крака; неравните камъни бяха твърди. Трудно й беше да повярва, че тънките подметки на пантофките толкова оправят нещата. Егеанин се изправи в колата да им подаде кошовете и Нинив пое първия на гърба си, с едната ръка извита отдолу, а другата — през рамо, за да го подхване за ръба. Дълги бели пиперки, малко спаружени от дългия път от Салдеа, изпълваха кошовете почти догоре.
След като и Елейн прихвана своя, Домон се приближи до колата, уж за да огледа ледения пипер.
— Белите плащове и легионът на панархесата само дето не са се сбили, както изглежда — промърмори той, опипвайки чушлетата. — Лейтенантът отвън каза, че легионът можел сам да защитава панархесата, ако повечето не били изпратени да пазят укрепленията. Джайчим Карридин има достъп до панархесата, но не и лорд-капитанът на легиона. А вътре са крайно недоволни от присъствието на Градската стража. Ако човек е по-подозрителен, би казал, че някой има интерес стражите на панархесата да се дебнат взаимно — повече, отколкото да наблюдават всичко друго.