— Това е добра новина — промърмори Нинив, без да го поглежда. — Винаги съм казвала, че ако се вслушаш в мъжките клюки, можеш да научиш полезни неща.
Домон изпръхтя кисело.
— Ще ви вкарам вътре, а после трябва да се върна при хората си, за да се погрижа да не се забъркат с тълпата. — Всеки моряк от всеки пристанал кораб на Домон се намираше по улиците около двореца.
Елейн вдигна коша си на гръб и тръгна с другите две след него, като държеше главата си приведена, докато не се озоваха на червеникавокафявите плочки в кухнята. Миризма на подправки, варено месо и сосове изпълваше помещението.
— Леден пипер за панархесата — обяви Домон. — Дар от Бейл Домон, добър корабовладелец в този град.
— Пак ли тоя леден пипер? — каза една дебела жена с черни плитки, в бяла престилка и с неизменния воал, едва вдигайки глава от сребърния поднос, по който грижливо оправяше красиво сгъната салфетка между блюда от тънък златист порцелан от Морския народ. В кухнята шетаха десетина жени с престилки и две момчета, които обръщаха капещи върху жарта мръвки на дълги шишове над двете огнища, но тази очевидно беше главната готвачка. — Е, на панархесата май последният й хареса. Ей там, в склада. — Тя посочи една от вратите в другия край на помещението. — Нямам време да се занимавам сега с тебе.
Елейн задържа очите си забити в пода и последва Нинив и Егеанин, изпотена, но не от горещината от печките и огнищата. До една от широките маси стоеше кокалеста жена в зелена копринена рокля, не с тарабонска кройка, и чешеше зад ушите котка, която лапаше сметана от порцеланова чиния. Котката я издаваше ясно, както и тясното лице и широкият нос. Марилин Гемалфин, някога от Кафявата Аджа, а сега — от Черната. Ако вдигнеше очи от тази котка, ако наистина ги забележеше, нямаше да трябва да прелеят, за да разбере, че го могат. Толкова отблизо тя щеше да долови самата им способност.
От носа на Елейн закапаха едри капки пот… Най-сетне влязоха в склада и тя затръшна с бедро вратата зад себе си.
— Видя ли я? — попита тя тихичко и пусна тежкия кош на пода. Издълбан в стената процеп малко под тавана пропускаше смътна светлина от кухнята. Подът на просторното помещение беше изпълнен с редици високи рафтове, отрупани с чували, мрежи със зеленчуци и големи буркани с подправки. Бурета и каци бяха разхвърляни навсякъде, от тавана на дузина куки висяха прясно заклани и одрани агнета и два пъти по толкова гъски. Според грубия план, който Домон и Том им бяха начертали, това беше най-малкият склад за храни в двореца. — Това е отвратително — добави тя. — Знам, че и Рендра поддържа кухнята си заредена, но тя поне купува това, от което има нужда, и ако го намери. Тези хора тук пируват, докато…
— Запази недоволството за себе си, докато не си в състояние да направиш нещо — прошепна й рязко Нинив и започна да сваля грубата си селяшка рокля. Егеанин вече се бе съблякла по долна риза. — Много добре я видях. Ако държиш да дойде да види за какво е този шум, можеш да продължиш да говориш.
Елейн изсумтя, но замълча. Не беше вдигнала чак толкова шум. Измъкна се от роклята си и изсипа чушлетата от коша заедно с онова, което се криеше под тях. Първо — бяла рокля със зелен колан, от фино изтъкана вълна и с бродирано над лявата гръд зелено дръвче, разперило широко клони над очертан тривърх лист. Мръсното було бе заменено с чисто, ленено, но тънко почти като коприна. Белите пантофки с подплатени подметки се оказаха добре дошли на краката й, така изранени от краткото ходене по камъните от колата до кухнята.
Сеанчанката си беше съблякла първа дрехите, но последна привърши с бялото облекло, като през цялото време мърмореше нещо за „неприличие“ и „слугинче“, което си беше пълна безсмислица. Роклите наистина бяха слугински — цялата идея беше в това, че слугините могат да ходят навсякъде и че в един дворец има твърде много слугини, за да обърне някой внимание на още три. Колкото до неприличието… Елейн много добре помнеше как се колебаеше да се облече по тарабонски пред хора, но много скоро бе навикнала, а колкото и да беше тънка, тази вълна не прилепваше по тялото й като коприната. Представите на Егеанин за скромност, изглежда, бяха твърде праволинейни.