Най-сетне обаче сеанчанката оправи и последната си дантела, а селските дрехи бяха напъхани в кошовете с пипера.
Марилин Гемалфин се беше махнала от кухнята, въпреки че сивата й котка с проскубаните уши продължаваше да лапа сметаната на масата. Елейн и другите две се запътиха към вратата, отвеждаща навътре в двореца.
— Бих я удушила тази котка — промърмори една от помощничките и бледорусите й плитки се разлюляха, щом поклати сърдито глава. — Яде сметана, а мен, само защото си сложих малко върху ягодите за закуска, ме оставиха на хляб и вода!
— Смятай, че си имала късмет, дето не те изхвърлиха на улицата или не увисна на бесилката. — Гласът на главната готвачка не звучеше никак съчувствено. — Щом една дама казва, че си откраднала, значи си откраднала, дори това да е сметаната за нейните котки, ясно ли ти е? Ей, вие там!
Елейн и останалите замръзнаха на място.
Жената с тъмните плитки размаха към тях дебела дървена лъжица.
— Дошли сте ми в кухнята и ми се мотаете, все едно че сте в градината, мързеливи крави такива! Дошли сте за закуската на лейди Испан, нали? Ако не сте я занесли преди да се е събудила, хубаво ще ми заподскачате. Хайде де! — Тя посочи сребърния поднос, над който допреди малко се трудеше — вече бе покрит със снежнобяла кърпа.
Нямаше начин да проговорят: ако някоя от тях си отвореше устата, тя веднага щеше да разбере, че не е тарабонка. Премисляйки трескаво, Елейн сгъна крак в слугински реверанс и вдигна подноса; слугиня, носеща нещо в ръце, просто си вършеше работата и едва ли някой щеше да я спре да свърши нещо друго. Лейди Испан? Не беше съвсем непознато име за Тарабон, но и в списъка на Черните сестри имаше една Испан.
— Подиграваш ми се значи, така ли, ах, ти, краво такава! — изрева дебеланата и понечи да обиколи масата, заплашително размахала дървената лъжица.
Нищо не можеше да направи, без да се издаде — нищо, освен да стои на място да я ударят, или да побегне. Елейн се затича през кухнята към изхода с Нинив и Егеанин по петите й. Виковете на готвачката ги последваха, но не и самата тя. При мисълта как те трите бягат из двореца, преследвани от дебеланата, на Елейн й се дощя да се изкикоти истерично. Подигравала й се! Беше сигурна, че точно такива реверанси й бяха правили слугините у дома хиляди пъти.
Още складове обграждаха тесния коридор, който ги отвеждаше надалече от кухнята, и високи шкафове за метли и изтривалки, ведра и сапуни, за ленени покривки за маси и всевъзможни други домакински принадлежности. В един от тях Нинив намери пухкава изтривалка за прах от гъши пера. От друг Егеанин награби наръч сгънати кърпи и здраво каменно чукало от един хаван от трети. Чукалото скри под кърпите.
— И това може да свърши работа — обясни тя, когато Елейн вдигна вежди. — Особено когато никой не очаква, че го имаш.
Нинив изсумтя, но не каза нищо.
По-навътре в двореца коридорите започнаха да се уширяват и да стават по-високи. Белите им стени бяха украсени с фризове, а таваните — с блестящи арабески от злато. Дълги ярки килими се точеха върху белите подови плочки. Изкусно изработени златни светилници върху позлатени стойки лееха светлина с аромата на благовонно масло. На места коридорът се отваряше към дворчета, оградени от тънки вити колони, към дърветата гледаха тераси. Навред шуртяха шадравани, в които под широките листа на лилии с огромни бели цветове плуваха червени, бели и златни рибки. Изобщо не беше като в града навън.
От време на време виждаха други слуги, мъже и жени в бяло, с дърво и лист, бродирани на едното рамо, всеки забързан по своите си задачи, или мъже със сиви камизоли и стоманени шлемове — от градската стража. Никой не ги заговаряше, нито изобщо ги поглеждаха повторно — три слугини, явно забързани по работа.
Най-сетне стигнаха до тясното слугинско стълбище, отбелязано на набързо нахвърляната скица.
— И не забравяй — каза тихо Нинив. — Ако пред вратата й има стражи — махаш се. Ако не е сама — пак се махаш. Тя не е главната причина да сме тук. — Пое си дълбоко дъх и се насили да погледне Егеанин. — Ако позволиш нещо да й се случи…
Някъде отвън глухо проехтя тромпет. Миг след това отвътре изкънтя гонг и по коридора се понесоха викове. В дъното на коридора за миг се мернаха тичащи мъже с шлемове.
— Може би няма да се наложи да се безпокоим от стражи пред вратата й — каза Елейн. Вълнението по улиците беше започнало. Слуховете, пръснати от Том и Джюйлин, за да съберат тълпата. И от моряците на Домон, които да я насъскат още повече. Тя изпита съжаление, че всичко това се налага, но вълнението щеше да изтегли повечето стражи извън двореца, с повечко късмет — може би всички. Макар и да не го знаеха, хората отвън участваха в една битка за спасяването на града им от Черната Аджа и на целия свят — от Сянката. Егеанин би трябвало да дойде с теб, Нинив. Твоята част е най-важната. Ако някоя от нас се нуждае да й пазят гърба, това си ти.