— Нямам аз нужда от сеанчанка! — Метнала на рамо изтривалката си като копие, Нинив закрачи по коридора. Изобщо нямаше походка на слугиня. Не и с тази войнствена стойка.
— Не мислиш ли да се залавяме вече със своята задача? — подкани я Егеанин. — Вълнението няма да задържи вниманието им дълго.
Стълбището беше тясно и скрито в стената, за да остават слугите колкото се може по-незабележими. Коридорите на втория етаж бяха досущ като тези на първия, само дето двойните сводести арки отвеждаха към някоя тераса, замрежена с тънка като дантела каменна резба, почти толкова често, колкото към стая. Тук се мяркаха много по-малко слуги, но все пак докато двете се прокрадваха към западната част на двореца, никой дори не ги поглеждаше. Удивително, но коридорът пред покоите на панархесата се оказа пуст. Никакви стражи пред тройната арка на широката двукрила врата. Не че Елейн смяташе да отстъпи, дори и да имаше стражи, каквото и да бе казала на Нинив, но с това нещата не ставаха по-прости.
Миг след това тя вече не беше толкова сигурна. Усещаше, че някой вътре в тези стаи борави със Силата. Потоците не бяха силни, но някой определено запридаше от Силата. Малко жени познаваха този фокус със завързването на сплита.
— Какво има? — попита Егеанин.
— Някоя от Черните сестри е там, вътре. — Една или няколко? Само една преливаше, това беше сигурно. Тя се спря и долепи ухо до вратата. Вътре някаква жена пееше. Тя чу дрезгави думи, приглушени, но разбираеми.
Слисана, тя се дръпна назад и порцелановите блюда се плъзнаха по подноса под кърпата. Да не би да беше стигнала до друга стая? Не, нали беше научила скицата наизуст. А освен това в целия дворец единствените врати с тройна арка отвеждаха към покоите на панархесата.
— Тогава трябва да я оставим — каза Егеанин. — Не можеш да направиш нищо, без да предупредиш останалите, че си тук.
— Мога. Ако ме усетят, че преливам, ще си помислят, че съм онази, която е тук. — Намръщи се и прехапа долната си устна. Колко ли бяха вътре? Със Силата можеше да направи поне три-четири неща наведнъж — нещо, в което само Егвийн и Нинив можеха да се състезават с нея. Набързо прехвърли в ума си списъка на андорски кралици, проявили смелост пред лицето на голяма опасност, докато не осъзна, че списъкът съдържа имената на всички кралици на Андор. „Един ден и аз ще бъда кралица. И аз мога да бъда смела като тях.“ И каза: — Отваряш бързо вратите, Егеанин, и се дръпваш, за да мога да виждам всичко. — Сеанчанката се поколеба. — Отвори вратите! — Гласът на Елейн изненада самата нея. Нищо не беше се опитала да направи, но той излезе от устата й тих, спокоен и властен. А Егеанин кимна почти в поклон и рязко отвори двете крила.
Певицата с черните плитки, изправена и увита в потоци от Въздух до шията, в прогизнала и омачкана тарабонска нощница от червена коприна, млъкна внезапно, щом вратите се отметнаха. Крехката на вид жена в бледосиня рокля с кайриенска кройка, изтегната върху дълга, покрита с възглавнички скамейка, спря да кима в такт с песента и скочи. Ярост замени широката усмивка върху лисичето й лице.
Сиянието на сайдар вече обгръщаше Темайле, но тя нямаше шанс. Възмутена от гледката, Елейн прегърна Верния извор и замахна здраво с потоците на Въздух, оплитайки я от раменете до глезените, заплете мигновено щит на Духа и го затръшна между жената и Извора. Сиянието около Темайле изчезна и тя политна от скамейката и падна по гръб на три крачки от нея на килима със зелени и златни шарки. Тъмнокосата се сепна, щом невидимите потоци около нея се стопиха, заопипва се и запремества смаян поглед от Темайле към Елейн и Егеанин.
Пристегнала сплита, задържащ Темайле, Елейн оглеждаше за други от Черната Аджа. Егеанин също влезе и затвори вратите. Други, изглежда, нямаше.
— Тя сама ли беше? — попита властно Елейн жената в червено. Панархесата, според описанието на Нинив. Нинив наистина й беше споменала нещо за песен.
— Вие не сте… с тях? — промълви Аматера колебливо и тъмните й очи пробягаха по роклите им. — Вие също сте Айез Седай? — Изглежда, предпочиташе да се усъмни в това, въпреки доказателството в лицето на обездвижената Темайле. — Но не сте с тях?