Но всеки момент можеше да влезе някой: слугини, които наистина са изпратени да почистят праха, или Лиандрин заедно с всичките си приятелки, дошли да търсят. Вдигнала бърсалката на показ, просто за всеки случай, тя се забърза към белия каменен пиедестал, върху който лежеше черният нашийник с гривните. Не беше забелязала, че е затаила дъх, докато не го изпусна шумно, като видя, че нещата са си все още на мястото. Масата със стъклените стени, пазеща печата от куендияр, се намираше на петдесет крачки по-нататък, но това беше първо поред.
Тя прекрачи дебелото колкото китката й бяло копринено въже и докосна широкия, свързан с гривните нашийник. Страдание. Болка. Скръб. Всичко това забушува наведнъж в нея; дощя й се да заплаче. Що за нещо можеше да задържи в себе си толкова много болка? Отдръпна ръката си и погледна с гняв черния метал. Предназначен да контролира мъж, който може да прелива. Лиандрин и Черните сестри се канеха да го използват, за да контролират Ранд, да го обърнат в Сянката, да го принудят да служи на Тъмния, Нейното момче, контролирано и използвано от Айез Седай! Черна Аджа, но все пак Айез Седай, също като Моарейн с нейните коварни планове! „Егеанин, която ме надхитри, тази мръсна сеанчанка!“
Нелепостта на последното я порази. Тя внезапно осъзна, че просто се мъчи съзнателно да се разгневи, да усили яростта си дотолкова, че да прелее. Прегърна Извора и Силата я изпълни. И в този момент в залата влезе някаква слугиня.
Разтреперана от подтика да прелива, Нинив зачака и дори вдигна бърсалката и прокара перцата по нашийника и гривните. Слугинята закрачи по светлите плочки… щеше да си излезе всеки момент и тогава Нинив щеше да може да… Какво? Да пъхне тези неща в торбичката на колана си и да ги отнесе? Но…
Слугинята щяла да си отиде? „Защо да си отиде, вместо да остане да шета?“ Тя погледна накриво към другия край на залата и към жената, приближаваща се към нея. Разбира се. Нито метла, нито бърсалка, нито парцал дори. „Каквото и да търси тук, няма да мине мно…“
И изведнъж видя лицето на жената съвсем ясно. Пращящо от здраве и обаятелно, обградено от черни плитки, усмихнато почти дружелюбно, но без да й обръща някакво особено внимание, Определено не я заплашваше по никой начин. Лицето не беше съвсем същото, но тя го позна.
И веднага удари, сплитайки здрав като чук поток на Въздуха, за да смаже това лице. За миг сиянието на сайдар обкръжи жената и чертите й се измениха — станаха някак по-царствени, по властни — лицето на Могедиен, което помнеше добре; и смаяно същевременно — затова, че не бе успяла да я доближи незабелязано — и потокът на Нинив бе прерязан като с острие на бръснач. Тя се олюля от отката, изплющял към нея като камшик, като физически удар, и Отстъпницата замахна със сложен сплит от Дух, прошарен с нишки от Вода и Въздух. Нинив нямаше никаква представа за какво бе предназначено това, но в паниката си успя да го пресече така, както бе видяла, че го прави другата, с тънко насочен сплит на Духа. За миг изпита любов, преданост, преклонение към тази великолепна жена, която щеше да благоволи да й позволи да…
Сложният вътък се разсече и Могедиен се олюля. Само лек трепет остана в ума на Нинив, като пресен спомен от желанието да се покори, да запълзи унизена, за да удовлетвори — всичко онова, което й се беше случило при първата им среща, и то възпламени яростта й. Острият като нож невидим щит, който Егвийн бе използвала, за да усмири Амико Нагоин, изникна от небитието, по-скоро оръжие, отколкото щит, полетя към Могедиен… и бе блокиран. Запреден Дух, напрегнат срещу запреден Дух, съвсем малко и щеше да откъсне Могедиен от Извора завинаги. Отново връхлетя противоударът на Отстъпницата, извистя като секира, насочена към Нинив, по същия начин. Да я откъсне завинаги. Нинив отчаяно го парира.
Изведнъж осъзна, че под яростта й бушува ужас. Усилието да отбие опита на другата жена да я усмири, докато в същото време се мъчеше да й причини същото, й отнемаше всичката мощ. Силата завря в нея, докато не й се стори, че всеки миг ще се пръсне; коленете й затрепереха от усилието да я задържат. И всичко се вливаше в тези две неща — не можеше да изразходва нахалост Сила дори колкото да запали свещица. Секирата от Дух на Могедиен омекна, но това щеше да е без значение, ако жената успееше да я порази; Нинив не виждаше особена разлика в изхода между това Могедиен да я усмири на часа или само — само! — да я заслони и да я постави под своята власт. Нещото се отри в потока на Силата от Извора, кипнал у нея, като нож в изпънатия врат на пиле. Образът беше твърде уместен и тя съжали, че изобщо си го беше помислила. Тънък гласец в дъното на съзнанието й заломоти: „О, Светлина, не й позволявай. Не й позволявай! Светлина, моля те, не това!“