За миг тя помисли дали да не прекрати опита си да отреже Могедиен — продължаваше усилието да затяга сплита, докато той стане остър като бръснач — и да използва Силата, за да изтласка атаката на Могедиен и може би да я пресече. Но ако се опиташе, другата жена нямаше да има нужда да се защитава — тогава тя можеше да добави тази спестена сила към своята атака. А беше една от Отстъпниците. Не просто Черна сестра. Жена, която е била Айез Седай още в Приказния век, когато Айез Седай са били способни да вършат неща, невъобразими сега. Ако Могедиен хвърлеше цялата си мощ срещу нея…
Ако в този момент влезеше някой, неспособен да прелива, щеше да види само две жени, застанали една срещу друга отвъд бялото копринено въже на разстояние не повече от десет стъпки. Две жени, взрени една в друга сред огромна зала, пълна със странни вещи. Нямаше да види нищо, което би му подсказало, че това е двубой. Никакво подскачане и блъскане с мечове, както биха правили мъже, нищо премазано или счупено. Но въпреки това си беше двубой, и то може би до смърт. Срещу една от Отстъпниците.
— Да ми съсипеш целия така добре премислен план — каза отведнъж Могедиен с плътен, изпълнен с гняв глас. — Най-малкото, ще трябва да положа неописуемо усилие да оправя всичко. А може да се окаже невъзможно. О, ще ми платиш и за това, Нинив ал-Мийра. Така уютно бе това местенце за криене, а тези слепи жени държат при себе си какви ли не полезни нещица, макар да не… — Тя поклати глава и се озъби. — Мисля, че този път ще те взема. Да. Ще те държа при мен като живо трупче за качване. На четири крака ще ми коленичиш, за да стъпвам на гърба ти, докато яхам коня. Или да взема да те дам на Рахвин. Той винаги си плаща добре услугите. Сега си има една хубавичка краличка, която да го весели, но хубавите жени винаги са били слабостта му. Той обича да си има по три-четири наведнъж, да му танцуват. Ще ти хареса ли това? Да изкараш остатъка от живота си в надпревара за благоволението на Рахвин. Ще го поискаш, щом те пипне. Той си има свои номерца. Да, убедена съм, че Рахвин ще те има.
Гневът на Нинив набъбна. Пот изби на лицето й и краката й се разтрепераха, но гневът й даде сила. Тя яростно изтласка своя щит на Духа на косъм по-близо, за да откъсне Могедиен от Извора, но жената го спря наново.
— Открила си значи този малък накит зад себе си — изрече Могедиен почти небрежно. — Чудно ми е как си успяла? Няма значение. Да го отнемеш ли дойде? Навярно да го разрушиш? Не можеш да го разрушиш. Това не е метал, а вид куендияр. Дори гибелният плам не може да разруши куендияр. А ако смяташ да го използваш, той си има… обратно действие ли да го наречем? Сложи нашийника на мъж, който прелива, и една жена, сложила гривните, ще може да прави с него каквото пожелае, наистина, но не ще му попречи да полудее, а има и изтичане в обратна посока. В един момент и той ще може да те контролира, така че ще завършиш в отчаяна борба. Не е много приятно, щом той полудява. Разбира се, можеш да прехвърляш гривните на други, тъй че никоя да не бъде твърде много изложена на опасност, но това означава да го доверяваш на други. А мъжете са много изобретателни в насилието и правят великолепни оръжия. Или две жени могат да носят по една гривна, ако разполагаш с някоя, на която можеш да се довериш достатъчно. Това значително намалява просмукването на покварата, както знам, но също тъй намалява твоя контрол, дори двете да действате съвсем съгласувано. В един момент ще се окаже, че двете се борите за надмощие над него и всяка от вас ще се нуждае от него, за да махне гривната си също така, както той се нуждае от вас, за да се отърве от нашийника. — Тя килна глава и я изгледа изпитателно. — Това целиш, нали? Да контролираш Луз Терин — Ранд ал-Тор, както се нарича сега — би било изключително полезно, но струва ли си цената? Сигурно вече разбираш защо съм оставила нашийника и гривните на мястото им.
Треперейки да удържи Силата, да не изпусне запредените си потоци, Нинив се намръщи. Защо Могедиен й казваше всичко това? Дали смяташе, че е без значение, защото бездруго ще спечели? Защо беше тази внезапна промяна от ярост към спокойна приказка? На лицето на Могедиен също бе избила пот. Доста пот, капеща от широкото й чело и стичаща се по бузите.
Изведнъж всичко в главата на Нинив се преобърна. Гласът на Могедиен не беше се стегнал от гняв — беше стегнат от напрягане. Могедиен нямаше изведнъж да запокити цялата си мощ върху нея тя вече го правеше. Тя влагаше също толкова усилия, колкото самата тя. Нинив се беше изправила пред една от Отстъпниците и не само че не бе оскубана като гъска за вечеря, но не беше изгубила и едно перо. Сражаваше се с една от Отстъпниците, мощ срещу мощ! Могедиен се опитваше да отвлече вниманието й, да си спечели пролука преди собствената й мощ да поддаде! Само ако можеше тя самата да направи същото. Преди собствената й мощ да се изцеди.