— Сигурно се чудиш откъде знам всичко това? Нашийникът и гривните бяха направени, след като аз… Е, за това няма да говорим. След като се освободих, първото нещо, което направих, бе да подиря информация за онези последни дни. Последните дни, наистина. Твърде много фрагменти има разхвърляни тук-там, фрагменти, които изглеждат пълна безсмислица за всеки, който няма истинска представа за нещата. Приказния век. Какво чудато име сте дали за моето време. Но дори и най-смайващите ви приказки не съдържат намек и за половината от онова, което беше. Бях живяла над двеста години, когато Зевът се разтвори, и все още бях млада за Айез Седай. Вашите „легенди“ са само бледи подобия на онова, което можехме. Защо…
Нинив спря да слуша. Начин да отвлече вниманието й. Дори да измислеше какво да й каже, Могедиен щеше да се пази срещу похвата, който сама прилагаше. Не можеше да си позволи усилие дори колкото една тънка нишка от сплита, повече, отколкото… Повече, отколкото можеше Могедиен. Жена от Приказния век, жена, привикнала твърде дълго да владее Единствената сила. Навярно привикнала да прави почти всичко с помощта на Силата преди да бъде затворена. Докато се бе криела, след като се бе освободила, доколко ли бе отвикнала да върши неща без помощта на Силата?
Нинив остави краката си да се подкосят. Изтърва изтривалката за прах и се хвана за пиедестала, за да се задържи. Почти не й се наложи да се преструва.
Могедиен се усмихна и пристъпи към нея.
— …пътуване до други светове, дори до светове в небесата. Знаеш ли, че звездите са… — Така уверена бе тази усмивка. Така победоносна…
Нинив сграбчи нашийника и го запокити към нея.
Отстъпницата зяпна. Широкият черен кръг я удари между очите. Ударът съвсем не беше силен и със сигурност не бе достатъчен, за да я зашемети, но не беше и очакван. Контролът на Могедиен над заплетените от нея потоци отслабна — само за миг. Но за този кратък миг равновесието между тях се наруши. Щитът на Дух се спусна между Могедиен и Извора; ореолът, който я обкръжаваше, примигна и се стопи.
Очите на Могедиен се изцъклиха. Нинив очакваше тя да скочи към гърлото й — на нейно място тя щеше да постъпи точно така. Но вместо това Могедиен се обърна и побягна.
След като необходимостта да се защитава бе отпаднала, Нинив без усилие заплете Въздух около побягналата жена. Отстъпницата замръзна с единия крак във въздуха.
Нинив припряно овърза сплита. Беше го постигнала. „Застанах срещу една Отстъпница и я надвих“ — каза си тя изумена. Трудно й беше да го повярва: беше се втренчила в жената, стегната от врата надолу от въздух, твърд като камък. Но като огледа това, което бе направила, разбра, че победата й не е така окончателна, колкото й се иска. Щитът бе изтънял в основата си, преди да се плъзне докрай. Могедиен бе пленена и заслонена, но не и усмирена.
Стараейки се да не залита, Нинив я заобиколи и застана пред нея. Могедиен все още изглеждаше царствена, но вече като изплашена кралица — облизваше устни и гледаше обезумяло.
— Аз… ако ме о… свободиш, м-можем да се р-разберем. Т-толко-ва м-много неща мога д-да те н-науча…
Нинив заплете Въздух и запуши устата й.
— Живо трупче за качване. Нали така ми каза? Много добра идея. Обичам да яздя. — Усмихна се на Могедиен, чиито очи като че ли напираха да изскочат от орбитите си.
Трупче за качване, ха! Щом изправеха Могедиен на съд в Кулата и я усмиряха — а съмнение за присъдата над една Отстъпница не можеше и да има, — навярно щяха да й възложат да върши някаква полезна работа в кухните, в градините или в конюшните, освен когато я извеждат, за да покажат, че дори една Отстъпница не може да избегне правосъдието, и нямаше да се държат с нея по-различно, отколкото с всяка друга слугиня, освен че щяха да я пазят. Но нека да си мисли, че Нинив е също тъй жестока като нея самата. Нека да си го мисли, докато наистина не я изправят на…
Нинив стисна устни. Могедиен нямаше да бъде изправена на съд. Във всеки случай не сега. Не и ако не измислеше някакъв начин да я измъкне от двореца на панархесата. Жената, изглежда, повярва, че гримасата й предвещава нещо лошо за нея — от очите й рукнаха сълзи и устата й се раздвижи, мъчейки се да изтласка думи през невидимата запушалка, с която беше затъкната.
Отвратена от себе си, Нинив колебливо пристъпи към падналия нашийник и бързо го напъха в торбичката на колана си, напъха и гривните, излъчващи същото усещане за страдание и мъка. „Готова бях да я изтезавам! Тя със сигурност го заслужава, но… С какво ще съм по-добра от Егеанин?“