След като врявата зад гърба им започна да заглъхва, Том се поклони доста елегантно на Аматера и каза:
— Чест е за мен, панархесо. Ако мога с нещо да ви бъда полезен, само кажете.
Колкото и да беше смайващо, Аматера хвърли поглед към Елейн, направи лека гримаса и отвърна:
— Бъркате ме с някоя друга, добри господине. Аз съм само една бедна бегълка от околностите, спасена от тези добри жени.
Том се спогледа слисано с Джюйлин и Домон, но щом отвори устата си, Елейн каза:
— Не бихме ли могли да се приберем първо в хана, Том? Тук едва ли е най-подходящото място за разговори.
След като пристигнаха в „Двора на трите сливи“, не по-малко изумително беше да чуят как Елейн представи панархесата на Рендра като Тера, бежанка, останала без средства, която имала нужда от постеля и може би някаква работа, за да изкара прехраната си. Ханджийката сви сдържано рамене, но докато отвеждаше „Тера“ към кухните, вече й бърбореше колко хубава коса имала и колко хубава щяла да изглежда в подходяща рокля.
Нинив изчака, докато всички се съберат в Залата на падащите цветенца и вратата се затвори, след което възкликна:
— Тера? И тя отиде? Елейн, Рендра ще я накара да поднася храна в гостилницата!
Елейн не изглеждаше изненадана.
— Да, най-вероятно. — Отпусна се с въздишка на един от столовете, изрита пантофите си и започна енергично да си разтрива ходилата. — Не беше трудно да убедя Аматера, че трябва да се скрие за няколко дни. Наистина, разликата между „Панархесата е мъртва“ и „Смърт на панархесата“ не е чак толкова голяма. Мисля, че гледката на уличния бунт също помогна. Тя не желае да зависи от Андрик да я върне на трона й. Иска собствените й войници да го направят, дори това да означава, че трябва да се крие, докато не се свърже с лорд-капитана на легиона. Убедена съм, че Андрик го чакат изненади с нея. Толкова по-зле, че той не може да я изненада. Заслужава си го. — Домон и Джюйлин се спогледаха и поклатиха глави неразбиращо. Егеанин обаче кимна мълчаливо, сякаш тя поне разбираше за какво става дума и го одобряваше.
— Но защо? — настоя Нинив. — Може би си й ядосана, че се е опитала да ти се измъкне, но чак толкова? Впрочем, как е успяла да ви избяга, след като и двете сте я пазили? — Очите на Егеанин пробягаха към Елейн толкова бързо, че Нинив не беше сигурна дали наистина го е видяла.
Елейн се наведе да разтрие петата на единия си крак — сигурно я болеше; на бузите й изби червенина.
— Нинив, тази жена няма никаква представа как живеят обикновените хора. — Сякаш пък тя имаше! — Тя, изглежда, наистина има чувство за справедливост — така поне ми се струва, — но въпреки това изобщо не се притесни, че в двореца има предостатъчно храна за цяла година. Споменах й за трапезариите за бедни, а тя като че ли изобщо не разбра за какво й говоря! Няколко дни работа, за да си изкара вечерята, няма да й се отразят никак зле. — Тя протегна краката си под масата и раздвижи голите си пръсти. — О, колко е приятно така. Не че слугинството й ще трае дълго, предполагам. След като трябва да вдигне легиона и да измете Лиандрин и останалите от двореца. Жалко, но си е така.
— Да, ще трябва — отвърна й твърдо Нинив. Хубаво беше да поседне, въпреки че не можеше да разбере притесненията на момичето с ходилата й. Днес бяха вървели съвсем малко боси. — И колкото по-скоро, толкова по-добре. На нас тя ни трябва като панархеса, а не в кухнята на Рендра.
Не мислеше, че се налага да се тревожи заради Могедиен. Тази жена беше имала всякаква възможност да се покаже наяве, след като се бе освободила. Това все още я озадачаваше. Изглежда, не бе привързала щита достатъчно грижливо. Но щом Могедиен не бе проявила охота да й се изпречи тогава, когато сигурно знаеше, че Нинив е почти напълно изтощена, едва ли можеше да се очаква, че изобщо ще ги преследва. Още повече заради нещо, което, изглежда, за нея нямаше особена стойност. Това обаче не се отнасяше и за Лиандрин. Ако Лиандрин разбереше какво се е случило, непременно щеше да ги подгони.
— Правосъдието на щерката-наследница — промълви Том — може би все пак превъзхожда правосъдието на панархесата. Докато се оттегляхме, през онази врата вече се стичаха хора и мисля, че някои от тях трябва да са нахлули в двора. Забелязах пушеци от няколко прозореца. Докато се стъмни, няма да остане нищо повече от проядени от пожара руини. Няма да се наложи войниците да прогонват Черната Аджа и така „Тера“ ще може да изкара няколко дни с уроците, които искаш да й предадеш. От теб един ден ще излезе чудесна кралица, Елейн Андорска.