Напускат. Над четиристотин войници — и напускат. Бели плащове, но все пак войници, а не селяни, войници, които се бяха съгласили — Борнхалд се беше съгласил! — да подкрепят мъжете на Две реки там, където битката е най-гореща. Ако Емондово поле изобщо можеше да разчита на нещо, той трябваше да задържи тези мъже.
— Все още ли вярваш, че съм Мраколюбец, Борнхалд? Колко щурма си видял досега? Тролоците се опитват да убият мен — и чак тогава останалите.
Борнхалд бавно вдигна глава, ръцете му стиснаха юздите.
— Мислиш ли, че вече не съм разбрал, че тези заграждения са направени без теб? Всички тези неща не са твое дело. Няма да задържа хората си тук, за да гледам как храниш тролоците със собствените си съселяни. Когато всичко свърши, ще танцуваш върху купищата трупове, нали, твар на Сянката? Но не и върху нашите! Смятам да преживея достатъчно дълго, за да те видя изправен на съд!
Перин потупа Стъпко по врата, за да успокои жребеца. Трябваше да задържи тези мъже.
— Мен ли искаш? Много добре. Когато се свърши, когато се приключи с тролоците, няма да се съпротивлявам, ако се опиташ да ме арестуваш.
— Не! — извикаха едновременно Бан и Тел, а откъм останалите се надигна ръмжене. Ейрам вдигна очи към Перин — беше поразен.
— Празно обещание — озъби се Борнхалд. — Ти искаш всички тук да загинат, всички освен теб!
— Но няма да го разберете, ако избягате, нали? — Перин придаде на гласа си твърдост и презрение. — Аз ще си спазя обещанието, но ако избягате, може би никога повече няма да ме видиш. Бягайте, щом искате! Бягайте и забравете какво става тук. Всичките ви приказки, че ще защитите хората от тролоците. Колко души загинаха от тролокски ръце, след като дойдохте? Моето семейство не беше първото и със сигурност не е било последното. Бягайте! Или останете, ако все още не сте забравили, че сте мъже. Ако ви трябва пример за кураж, погледни жените, Борнхалд. Всяка една от тях е по-смела от цялата ви пасмина Бели плащове!
Борнхалд се тресеше, сякаш всяка дума беше шамар. Перин дори си помисли, че ще падне от седлото си.
— Ще останем — отвърна хрипливо Борнхалд.
— Но, милорд Борнхалд! — възрази Биар.
— Чисти! — изрева Борнхалд. — Ако трябва да загинем тук, ще загинем чисти! — Той извърна рязко глава към Перин. На устата му беше избила пяна. — Ще останем. Но накрая ще те видя мъртъв, твар на Сянката! Заради моето семейство, заради моя баща ще те видя мъртъв! — Той рязко обърна коня си и пое към челото на колоната от Бели плащове. Биар се озъби беззвучно на Перин и го последва.
— Нали не мислиш да спазиш това обещание? — каза разтревожен Ейрам. — Не можеш.
— Трябва да проверя всички — каза Перин. Малко вероятно беше да оцелее, за да го спази. — Няма много време. — Той сръга Стъпко в хълбоците и конят препусна към западния край на селото.
Зад загражденията от остри колове срещу Западния лес се бяха струпали мъже с копия, алебарди и дълги пики, изработени от Харал Люхан, който беше тук в ковашкия си елек, с острие на коса, набучено на дълга осем стъпки тояга. Зад тях бяха мъжете с лъкове и четирите катапулта. Абел Каутон обикаляше бавно и говореше с всеки от мъжете поотделно.
Перин дръпна юздите до Абел.
— Съобщиха, че идват от север и юг — каза му той тихо. — Но вие си отваряйте очите.
— Ще пазим. Готов съм да изпратя половината от хората си там, където ще има нужда от тях. Ще разберат, че народът на Две реки няма да им е лесна плячка. — Широката усмивка на Абел напомняше за сина му.
За голямо неудобство на Перин мъжете надигнаха нестроен възглас, докато той минаваше пред редиците им с етаирите и пряпореца по петите му:
— Златоокия! Златоокия! — и тук-там: — Лорд Перин! — Знаеше си той, че трябваше да пресече това още в началото.
Откъм южната страна командваше Трам. Беше по-мрачен и от Абел и крачеше между хората си почти като Стражник, отпуснал ръка на дръжката на меча си. Вълчата му застрашителна стъпка изглеждаше странна за този грубоват белокос селянин. Но думите му към Перин не бяха по-различни от тези на Абел:
— Не се тревожи. Няма да се изложим и днес.
Тук, при един от шестте катапулта, беше Аланна, залисана над един от големите камъни, който тъкмо слагаха в купата в края на големия дървен лост. Ивон седеше на коня си недалече от нея в сменящия цветовете си стражнически плащ, тънък като стоманено острие и настръхнал като ястреб. Нямаше никакво съмнение, че е избрал позиция — там, където е Аланна — и че неговата битка ще е само за това да я измъкне жива, каквото и да се случи. Той погледна съвсем бегло Перин, но Айез Седай се спря, вдигнала ръце над камъка, и го проследи с очи, докато отминаваше. Перин почти усети как го претегля наум, измерва го и го преценява. Същите възгласи го последваха и тук.