Там, където оградата от колове минаваше отвъд няколкото къщи източно от хана, командването си поделяха Джон Тейн и Самел Кроуи. Перин им каза същото, каквото и на Абел, и получи почти същия отговор. Джон, в плетена ризница, продупчена на няколко места, беше видял пушека на подпалената си мелница, а Самел, с конското си лице и дългия нос, беше сигурен, че е видял пушек откъм фермата си. Нито един от двамата не очакваше, че денят ще мине леко, но и двамата бяха твърдо решени да не отстъпят.
Перин реши да избере за място на своята битка северната страна. Опипа панделката, увиснала на ревера му, и се загледа към Стражеви хълм, в посоката, накъдето бе заминала Файле. Защо ли бе избрал тъкмо северната страна? „Лети на воля, Файле. Лети на воля, сърце мое.“ Това място бе също толкова подходящо да загине, колкото всяко друго.
Тук трябваше да командва Бран, със стоманения си шлем и обшитата със стоманени пулове ризница, но той престана да проверява хората зад заграждението и се поклони на Перин дотолкова, доколкото му позволи снаряжението. Гаул и Чиад стояха в готовност, с лица, прикрити до очите зад черните була. Рамо до рамо, отбеляза Перин; каквото и да бе станало между тях, явно беше преодоляло клановата им кръвна вражда. Лоиал държеше две брадви, които приличаха на детски играчки в огромните му ръце; туфестите му уши бяха щръкнали свирепо, а широкото му лице беше мрачно.
„Нима допускаш, че бих избягал? — беше му казал той, когато Перин му предложи да се измъкне през нощта след Файле, и ушите му бяха клюмнали от умора и обида. — Аз дойдох с теб, Перин, и ще стоя тук, докато ти не си тръгнеш.“ А после изведнъж се беше засмял — с дълбок, тътнещ глас, от който чиниите по масата задрънчаха. „Може пък един ден някой да напише сказание дори и за мен. Не ставаме ние за такива неща, но предполагам, че може да се появи и някой огиерски герой. Шега, Перин. Пошегувах се. Да се посмеем. Хайде да си кажем още шеги и да се посмеем, и да си помислим как Файле лети на воля.“
— Не е шега, Лоиал — промърмори Перин, докато преминаваше на коня си пред редиците мъже, мъчейки се да не слуша възгласите им. — Ти вече си герой, независимо дали го искаш, или не. — Огиерът му отвърна с широко ухилено лице, след което очите му отново се присвиха към очистения терен отвъд оградата. Оголени бели колове бележеха разстоянието на интервали от сто крачки до петстотин; отвъд тях се простираха като шарени черги ниви с табак и ечемик, повечето отъпкани от предишните щурмове, живи плетове и каменни синури, горички кожолист, бор и дъб.
Толкова много лица познаваше сред тези изпълнени с очакване редици мъже. Здравенякът Евард Кандвин и Пет ал-Каар с яките челюсти, и двамата с копия. Белокосият Буел Доутри, стрелджията, стоеше при стрелците с лъкове, разбира се. Тук беше и набитият сивокос Джац ал-Сийн, редом до плешивия си братовчед Уит, както и чворестият Флан Луин, длъгнест като колец, като всички мъже от соя им; те се бяха почувствали твърде неловко да се присъединят към етаирите, сякаш пропуснатата от тях засада във Водния лес бе отворила някаква пропаст между тях и останалите. Елам Доутри и Дав Айелин, и Евин Фингар. Хари Коплин и брат му Дарл, както и старият Били Конгар. Верин Тейн, братът на мелничаря, и дебелият Атан Дийрн, а също Кеврим ал-Ейзар, чиито внуци вече бяха отгледали синове, и Тък Падуин, дърводелецът, и…
Перин престана да ги брои и продължи на коня си към Верин, която стоеше край един от катапултите под бдителния поглед на Томас. Пълничката Айез Седай изгледа за миг Ейрам, после обърна птичия си поглед към Перин и вдигна вежда, сякаш се питаше за какво ли е дошъл да я безпокои.
— Малко съм изненадан, че ви виждам с Аланна все още тук — каза й той. — Ако ви убият, ловът на момичета, които могат да преливат, ще вземе да свърши. Както и дърпането на конците на един тавирен, впрочем.
— А ние това ли правим? — Тя килна глава замислено. — Не — отрони тя най-сетне, — не мисля, че все още е време да си тръгваме. Ти си много интересен за изследване, също колкото Ранд, макар и по различен начин. И колкото онзи младеж, Мат. Ако можех да се разделя на три, щях да се лепна към всеки от вас тримата и да ви следвам всеки миг, ден и нощ, дори да трябваше да се омъжа за вас.
— Аз вече си имам жена. — Почувства се непривично, като го каза. Непривично и приятно. Имаше си жена, и тя беше в безопасност.