Не беше сигурен дали го чуват и си предават заповедта, или исполинската тежест на тролоците просто ги притиска, но бавно, стъпка по стъпка, неохотно, човеците заотстъпваха. Лоиал размахваше окървавените си брадви като чукове, с широко озъбена уста. Застанал до огиера, Бран забиваше мрачно с копието си — беше изгубил стоманения си шлем и олисялото му теме бе окървавено. Томас бе опразнил кръг около Верин; тя бе изгубила коня си и с безумно разчорлени коси хвърляше топки от пламък и всеки ударен тролок лумваше, сякаш натопен във врящо масло. Но това не стигаше, за да бъдат спрени. Мъжете на Две реки отстъпваха. Гаул и Чиад се сражаваха, опрели гръб в гръб: на него му беше останало само едно копие, а тя замахваше и мушкаше с тежкия си нож. Назад. На запад и изток мъжете бяха извили реда си навън, за да попречат на тролоците да ги обкръжат във фланг, и ги обсипваха със стрели. Не стигаше. Назад.
Изведнъж едно огромно туловище с овнешки рога се опита да смъкне Перин от седлото — метна се зад него. Стъпко се срина под двойната тежест. Перин се помъчи да замахне със секирата, да се пребори с ръцете, по-големи от тези и на огиера, да ги махне от гърлото си. Тролокът изврещя — мечът на Ейрам бе прерязал гърлото му. Още докато чудовището се срутваше върху Перин, Калайджията се извърна плавно и прониза друг тролок в корема.
Пъшкайки от болка, Перин едва успя да се изтъркули настрана, когато копитата на един черен кон стъпиха в твърдата пръст, където допреди миг лежеше главата му. Бледо безоко лице се озъби над него и Чезнещият се надвеси от седлото си, смъртно черният меч изсвистя и обърса косата на темето му. Той замахна безмилостно със секирата и посече единия крак на коня. Кон и ездач се срутиха и докато падаха, той заби острието на секирата там, където трябваше да са очите на Получовека.
Докато измъкваше брадвата, видя Дейз Конгар, забола зъбците на вилата си в гърлото на тролок с козя муцуна. Чудовището сграбчи дългата дръжка с една ръка и замахна с кривия си меч към нея с другата, но Марин ал-Вийр невъзмутимо го посече с един удар на сатъра си. Друг тролок вдигна Боуд Каутон във въздуха за плитката; отворила широко уста във вик на ужас, тя заби топора си в косматото му рамо, докато в същото време сестра й Елдрин мушкаше с копието за глигани в гърдите му, а сивокосата Нейса Айелин заби широкия си касапски нож в слабините му.
Нагоре и надолу, по цялата редица, докъдето Перин можеше да види, жените се биеха. Техният брой бе единствената причина бойният ред все още да удържа, почти притиснат в стените на крайните къщи. Жени и мъже, рамо до рамо; някои от жените бяха почти момичета, но пък и немалко от тези „мъже“ не бяха се бръснали още. Някои нямаше никога да го сторят. Къде бяха Белите плащове? „Децата!“ Щом жените бяха тук, нямаше кой да измъкне децата. „Къде са проклетите Бели плащове?“ Ако те се притечаха сега, щяха да спечелят поне няколко минути. Няколко минути, колкото да спасят децата.
Едно момче — същият бегач, който бе дошъл за него предната нощ, го сграбчи за ръката, докато се извръщаше да подири етаирите. Етаирите трябваше да се опитат да направят пробив заради децата. Щеше да ги отпрати и да направи каквото може тук.
— Лорд Перин! — извика момчето през оглушителната шумотевица. — Лорд Перин!
Перин се опита да го отърси от себе си, а после го вдигна и момчето зарита във въздуха под мишницата му. Мястото му беше при децата. Разтеглени в плътна редица покрай къщите, Бан, Тел и останалите му етаири стреляха от седлата си над главите на мъжете и жените. Уил бе пуснал пряпореца на земята, за да може и той да стреля с лъка си. Тел бе успял някак да хване Стъпко — юздите на сивушкото бяха вързани за седлото му.
— Лорд Перин! Моля ви, чуйте ме! Господин ал-Тор казва, че някой напада тролоците! Лорд Перин!
Думите на момчето най-сетне стигнаха до съзнанието му. Той затъкна секирата в колана си и викна:
— Нападат ли ги? Кой?
— Не знам, лорд Перин. Господин ал-Тор ми каза да ви предам, че е чул някой да вика: „Девенов просек“.
Ейрам сграбчи Перин за ръката и безмълвно му посочи нанякъде с окървавения връх на меча си. Перин се извърна бързо и видя дъжд от стрели, сипещ се върху тролоците. От север. Нов залп вече достигаше най-високата точка на дъгата си.
— Бегом при другите деца — каза той и пусна момчето на земята. Трябваше да се качи на коня, за да може да види. — Бягай! Ти се справи чудесно, момче! — добави той, подтичвайки тромаво към Стъпко. Хлапето хукна към селото. Всяка стъпка жегваше крака на Перин с непоносима болка — навярно беше счупен. Нямаше време да мисли за това.
Сграбчил подхвърлените му от Тел юзди, той се метна на седлото. И се зачуди дали не вижда това, което му се иска да види, а не това, което е истина.