— Тръгваме за Тар Валон — викна той. Здрава езда, за да изпреварят Борнхалд до сала. Знамето на Манедерен, вдигнато отново в Две реки след толкова векове. Как го беше обезпокоявал този Червен орел преди толкова векове. — Но най-напред Кемлин! — „Избий ги! Изтрепи ги!“ Първо Две реки, после Ранд ал-Тор, а сетне…
Смеейки се, той препусна в галоп на север през леса, без да се обръща да види дали го следват. Щяха да го следват. Нямаше къде да идат.
Глава 57
Рушение в Триделната земя
Разтопеното слънце изпичаше Пустошта, но от планините на север вече се спускаха сенки. Сухите хълмища под копитата на Джейде-ен миля след миля се изтъркулваха назад. Планините бяха приковали взора на Ранд още щом изникнаха на хоризонта, без снежни покривки и не толкова високи, колкото Мъгливите планини, камо ли колкото Гръбнака на света, проядени ридове кафяв и сив камък, прошарени на места с жълто, червено или искрящи петна, така насечени, че човек би си помислил дали да не опита да прекоси пеш първо Драконовата стена. Той въздъхна, намести се на седлото и оправи шуфата. Сред тези планини лежеше Алкаир Дал. Скоро щеше да настъпи някакъв край, или начало. Навярно и двете. Скоро.
Жълтокосата Аделин крачеше леко пред пъстрия жребец, още девет обгорели от слънцето Фар Дарейз Май образуваха широк пръстен около него, всички с кръгли щитове и копия в ръце, с къси лъкове на рамо, с черни була, провиснали на гърдите им, готови да бъдат вдигнати. Почетната гвардия на Ранд. Айилците не го наричаха така, но нали Девите бяха дошли заради честта на Ранд. Толкова много различия, а той не разбираше смисъла и на половината от тях, дори след като ги видеше.
Например поведението на Авиенда спрямо тях и тяхното спрямо нея. През повечето време, както сега, тя вървеше до коня му и зелените й очи под тъмния шал бяха впити в планините напред. Не разменяше с Девите повече от една-две думи, но не това беше странното. Държеше ръцете си скръстени: ето това беше. Девите знаеха, че тя носи костената гривна, но въпреки това се правеха, че не я виждат. Тя пък не искаше да си я свали, но си криеше китката всеки път, когато й се стореше, че може би я гледат.
„Нямаш общество“ — беше му отвърнала Аделин, когато той подхвърли, че и някои други освен Девите могат да му осигурят ескорт. Всеки вожд, все едно дали на клан или септа, щеше да бъде съпровождан от мъже от обществото, към което е принадлежал преди да стане вожд. „Ти си нямаш общество, но майка ти е била Дева.“ Жълтокосата жена и останалите девет не бяха погледнали към Авиенда, застанала на няколко крачки встрани в преддверието към покрива на Лиан. Нарочно не я бяха погледнали. „В продължение на неизброими години Девите, които не са пожелавали да се откажат от копието, са предавали бебетата си на Мъдрите, за да ги дадат на други жени, без да се знае къде отива детето, нито дали е момче, или момиче. Сега синът на една Дева се е върнал при нас и ние го знаем. Ще отидем в Алкаир Дал за твоя чест, сине на Шайел, Дева на Чумай Таардад.“ Лицето й бе изпълнено с такава решимост — както и на всички, в това число и на Авиенда — че той си помисли, че могат да му предложат да потанцуват копията, ако откаже.
След като прие, го накараха отново да мине през ритуала „Помни честта“, но този път с някаква напитка, наречена ууский, направена от к’курз, която трябваше да изпие до дъно от малка чашка с всяка от тях. Десет Деви; десет малки чашки. Течността приличаше на леко оцветена в кафяво вода, имаше почти воднист вкус… и беше по-силна от двойно преварена ракия. След това се оказа, че не може да върви, и те го отведоха до леглото му въпреки бурните му протести, доколкото можеше да се съпротивлява, защото непрекъснато го гъделичкаха и той не можеше да си поеме дъх от смях. Всички с изключение на Авиенда. Не че тя се махна. Тя остана да бди над него през цялата нощ с лице, безизразно като камък. Когато Аделин и останалите най-сетне го напъхаха под завивките и го оставиха, Авиенда седна до вратата и го загледа каменно, докато той не заспа. Когато се събуди, тя все още беше там и продължаваше да го гледа. И отказа да разговаря с него за Деви и за ууский — що се отнася до нея, това все едно не се беше случило. Дали и Девите щяха да бъдат толкова мълчаливи по въпроса? И как изобщо можеше да погледне в лицето десет жени и да ги попита защо го бяха напили така и защо си бяха играли с него, докато го събличаха и го слагаха да си легне?