Толкова различия, повечето от които изобщо не разбираше, и не можеше да се разбере кое от тях може да го препъне и да съсипе всичките му планове. Но въпреки това той не можеше да си позволи да чака. Той се обърна и погледна назад. Стореното — сторено. „А кой може да каже какво предстои?“
Тардад го следваха. Не само Таардад Девет долини и Джиндо, но и Миади и Четирите камъка, Чумай, Кървава вода и още и още, широки колони, обкръжили виещите се фургони на амбулантите и групата на Мъдрите, опнали се чак на две мили назад, в трептящата знойна омара, предхождани от съгледвачи и бегачи. Всеки ден идваха нови, в отговор на вестовоите, пратени от Руарк в първия ден; сто мъже и Деви тук, триста — там, после петстотин — според големината на всяка септа.
В далечината от югозапад се приближаваше на бегом друг отряд — зад него се виеше прах. Възможно бе да принадлежат на друг клан на път за Алкаир Дал, но той не мислеше, че е така. Все още бяха представени едва две трети от всички септи, но той бе пресметнал, че зад него ще се изпънат в нишка над петнадесет хиляди Таардад Айил. Цяла армия в поход, и все нарастваща. Почти цял клан, дошъл за срещата на вождовете в нарушение на всички традиции.
Но ето че Джейде-ен изкачи поредната височина и там, в дълга, просторна кухина, пред очите му се разкри панаирът, събран на отсрещните хълмове — биваците на вождове на кланове и септи, които вече бяха дошли.
Сред двестата или триста ниски шатри с вдигнати платнища се бяха проснали павилиони от същата сивкавокафява материя, изпъната достатъчно високо, за да може да се стои прав, със стоки, подредени върху одеяла със същия цвят — ярко гледжосани гърнета и още по-ярки черги, накити от сребро и злато. Главно айилска изработка, но сигурно щеше да има и изделия от земите извън Пустошта, включващи навярно коприна и слонова кост далече от изток. Но като че ли никой не търгуваше: малцината мъже и жени, които се мяркаха, седяха самотни из павилионите.
От петте лагера, пръснати по склона, четири изглеждаха също толкова празни, с по няколко дузини мъже или Деви, щъкащи между шатрите, стигащи за не повече от по хиляда души. Петият стан се беше проснал на два пъти по-голямо пространство от останалите и в него се виждаха стотици хора, с може би още толкова, ако не и повече, вътре в шатрите.
Руарк притича до билото на хълма зад Ранд със своите десет Аетан Дор, Червените щитове, последван от Хейрн с десет Тайн Шари, Вярната кръв, и още около четиридесет вождове на септи със своя ескорт, всички с копия и кожени щитове, с лъкове и колчани. Само те образуваха внушителна сила, по-голяма от онази, която беше превзела Тийрския камък. Някои от айилците в становете и между павилионите се загледаха към билото. Не към събралите се там айилци, подозираше Ранд. Към него — човека на кон. Рядка гледка в Триделната земя. Скоро, много скоро щеше да им покаже повече.
Погледът на Руарк се спря на най-големия лагер, където от палатките извираха още и още айилци в кадин-сор, и всички се взираха в тяхна посока.
— Шайдо, освен ако не греша — каза той тихо. — Куладин. Ти не си единственият, нарушил обичая, Ранд ал-Тор.
— И сигурно е добре, че го направих. — Ранд дръпна шуфата през главата си и я натика в джоба на палтото си върху ангреала — статуйката на кръглолик мъж с меч на коленете. — Ако бяхме дошли според обичая… — Шайдо вече прииждаха към височините, явно оставяйки шатрите си празни. И предизвиквайки леко вълнение сред останалите биваци и панаира. Айилците се отказаха да се взират към човека на коня и се загледаха след Шайдо. — Щеше ли да можеш да си пробиеш път до Алкаир Дал срещу два пъти повече хора, Руарк?
— Не преди да е паднала нощта — отвърна замислено вождът. — Не дори срещу жалките крадци на псета Шайдо. Това е повече от нарушение на обичая! Дори Шайдо би трябвало да имат повече чест!
Сред останалите Таардад на билото се надигна гневен ропот на съгласие. С изключение на Девите — по някаква причина те се бяха струпали около Авиенда и си говореха нещо сериозно. Руарк каза тихо няколко думи на един от Червените щитове и мъжът се обърна и се затича обратно по хълма към приближаващите се Таардад.
— Ти очакваше ли това? — попита Руарк, след като Червения щит тръгна. — Затова ли събра целия клан?
— Не точно това, Руарк. — Шайдо започнаха да оформят бойна линия пред един тесен проход сред планините. Забулваха се. — Но не виждах друга причина Куладин да тръгне посред нощ, освен за да бърза да стигне някъде, а закъде другаде би тръгнал, освен за тук, за да ми създаде неприятности? Да не би другите вече да са в Алкаир Дал? Защо?