— Възможността, предложена на вождовете да се срещнат, не е за изпускане, Ранд ал-Тор. Ще има обсъждания на погранични спорове, права над пасища, още много неща. Водата. Когато се срещнат двама айилци от различни кланове, те обсъждат водата. Срещнат ли се трима, от три клана — обсъждат водата и пасищата.
— А от четири? — попита Ранд. Пет клана вече бяха представени и с Таардад ставаха шест.
Руарк се поколеба за момент и несъзнателно пипна едно от копията си.
— Четири ще танцуват копията. Но тук не би трябвало да стане така.
Таардад се разделиха, за да отворят път на Мъдрите, загърнали главите си в шалове. Моарейн, Лан и Егвийн яздеха след тях. Мат също — леко встрани и самотен, хванал копието с черната дръжка. Шапката му с широката периферия засенчваше лицето му.
Стражникът кимна сдържано, щом видя Шайдо.
— Голяма бъркотия може да стане — каза той тихо. Черният му жребец изгледа накриво пъструшкото на Ранд и той го потупа по шията, за да го успокои. — Но не сега, струва ми се.
— Не сега — съгласи се Руарк.
— Да можеше само да… ми позволиш да дойда с теб. — С изключение на това леко натъртване гласът на Моарейн беше както винаги сдържан; хладно спокойствие се бе изписало на незасегнатото й от възрастта лице, но тъмните й очи се взираха в Ранд, сякаш да го умилостивят.
Амис завъртя глава и дългата й бяла коса, увиснала под шала, се разлюля.
— Решението не е негово, Айез Седай. Това е работа на вождовете. Мъжка работа. Ако сега те пуснем в Алкаир Дал, следващия път, в който се срещнат Мъдри или надзорнички на покрив, някой вожд на клан ще пожелае да си напъха носа. Те си мислят, че се месим в делата им, и често се опитват да се месят в нашите. — Тя бързо се усмихна на Руарк, за да покаже, че не включва него. Безизразното лице на мъжа й подсказа на Ранд, че той смята обратното.
Мелайне стисна шала си под брадичката и се втренчи открито в Ранд. Макар и да не беше съгласна с Моарейн, най-малкото му нямаше доверие за онова, което се канеше да направи. Почти не беше спал, откакто напуснаха Студени скали; ако бяха надничали в сънищата му, щяха да видят само кошмари.
— Внимавай, Ранд ал-Тор — каза Баир, сякаш прочела мислите му. — Когато е уморен, човек допуска грешки. Днес не можеш да си позволиш грешки. — Тя придърпа шала около тънките си рамене и тънкият й глас придоби почти сърдита нотка. — Ние не можем да ти позволим да направиш грешки. Айилците не могат да ти позволят.
Зад тях на билото излезе и керванът — първо белият фургон на Кадийр с набития, облечен в кремаво палто амбулант на капрата и Изендре, цялата в бяла коприна, държаща над себе си подходящ за облеклото й слънчобран. Следваше го фургонът на Кейле — Натаил държеше поводите до нея, — после покритите с платнища други фургони и накрая трите големи фургона водоноски, като огромни бурета на колелета. Амбулантите поглеждаха Ранд, докато фургоните им изтрополяваха покрай него — Кадийр и Изендре, Натаил в обшития си с разноцветни кръпки веселчунски плащ, и Кейле, чиито обемисти телеса бяха натъпкани в снежнобяла рокля. Ранд потупа шията на Джейде-ен. Мъже и жени наизлязоха от лагера, за да посрещнат идещите към тях фургони. Шайдо чакаха. Скоро, много скоро.
Егвийн спря сивата си кобила до Джейде-ен. Пъструшкото понечи да подуши Мъгла и тя раздразнено го сръфа по врата.
— Не ми даде никаква възможност да поговоря с теб от Студени скали, Ранд. — Той не отвърна нищо. Сега тя беше Айез Седай — и не само защото се бе обявила за такава. Беше се чудил дали и тя не наднича в сънищата му. Лицето й беше напрегнато, тъмните й очи — уморени. — Недей да го таиш в себе си, Ранд. Ти не се сражаваш сам. И други се бият заради теб.
Намръщен, той се опита да отклони погледа си от нея. Първото, за което си помисли, беше Емондово поле и Перин, но допускаше, че тя знае къде е отишъл Перин.
— Какво искаш да кажеш? — попита я той най-сетне.
— Аз се сражавам за теб — каза Моарейн преди Егвийн да успее да отвори уста. — Както и Егвийн. — Двете се спогледаха бързо. — Хора, които не го знаят, се бият за теб, и то много повече, отколкото ти познаваш. Ти не разбираш какво означава това, че насилваш нишките на Вековното везмо, нали? Вълните от твоите действия, вълните от самото ти съществуване преминават през Шарката, за да променят заплитането на нишки на живот, за които никога няма да разбереш. Битката далеч не е само твоя. И все пак ти стоиш в сърцевината на тази паяжина на Шарката. Провалиш ли се и паднеш — всичко се проваля и рухва. Щом аз не мога да отида с теб в Алкаир Дал, то нека Лан да те придружи. Един чифт очи повече, един меч, който да пази гърба ти. — Стражникът я погледна намръщено. При тези забулени за убийство Шайдо едва ли щеше да я изостави с охота.