Едва ли Моарейн и Егвийн допускаха, че е забелязал бързия поглед, който си размениха. Значи си имаха тайна, която пазеха от него. Егвийн наистина имаше вече очи на Айез Седай, тъмни и неразгадаеми. Авиенда и Девите бяха пристъпили зад него.
— Нека Лан остане с теб, Моарейн. Фар Дарейз Май носят моята чест.
Устните на Моарейн се присвиха, но що се отнася до Девите, това явно бяха най-подходящите думи. Аделин и останалите се ухилиха широко.
Айилците вече се трупаха около фургоните. Не всички от новодошлите обръщаха внимание на айилците. Кейле и Изендре се гледаха втренчено, изправени край фургоните си. Натаил говореше припряно на едната жена, а Кадийр — на другата, докато най-сетне двете не прекратиха този свой двубой с погледи. Ако бяха мъже, Ранд щеше да очаква отдавна да са се сбили.
— Бъди нащрек, Егвийн — каза Ранд. — Всички бъдете нащрек.
— Дори Шайдо не ще притеснят Айез Седай повече, отколкото биха притеснили Баир, Мелайне или мен — каза Амис. — Някои неща са недопустими дори за Шайдо.
— Просто бъдете нащрек! — Не искаше да го каже толкова рязко. Дори Руарк го зяпна изумен. Не разбираха, а той не смееше да им го каже. Все още не. Кой щеше пръв да задейства капана си? Трябваше да рискува тях, както и себе си.
— Ами аз, Ранд? — каза изведнъж Мат. Подхвърляше една златна монета. — Имаш ли някакви възражения да дойда с теб?
— Искаш ли? Мислех, че ще останеш с амбулантите.
Мат изгледа намръщен фургоните долу, а после — подредилите се пред изхода на планинската клисура Шайдо.
— Не мисля, че ще е много лесно да се измъкна оттук, ако се убиеш. Да ме изгори дано, ако не ме натикваш в казана за сапун, тъй или и… Довиеня — измърмори той. Ранд го беше чувал да го казва и преди. Лан твърдеше, че на Древния език означавало „късмет“. Мат хвърли златната монета във въздуха, но когато посегна да я хване, тя отскочи от пръстите му и падна на земята. И колкото и да беше невероятно, падна на ръба си и се затъркаля надолу, подскачайки през цепнатините на спечената от слънцето глина и проблясвайки под слънчевата светлина, по целия път надолу чак до фургоните, където най-сетне спря. — Да ме изгори дано, Ранд — изръмжа той. — Ти го направи, нали?
Изендре вдигна монетата и погледна към билото. Другите също зяпнаха нагоре — Кадийр, Кейле и Натаил.
— Можеш да дойдеш — каза Ранд. — Руарк, май вече е време.
Вождът на клана се озърна през рамо.
— Да. Като че ли… — Зад него десетина гайди засвириха бавна мелодия. — Хайде.
С гайдите се надигна песен. Айилските момчета преставаха да пеят, когато стигнеха мъжество, освен в определени случаи — всъщност само в бойни песни и при оплаквания на мъртвите. Сега се чуваха и гласове на Деви, но дълбоките мъжки гласове ги поглъщаха.
На половин миля наляво и надясно се появиха Таардад, тичащи в ритъма на песента в две широки колони, с вдигнати копия и забулени лица, безкрайни колони, спускащи се надолу по склоновете.
В становете на клановете и долу, при панаира, айилците се загледаха удивени. Нещо в стойката им подсказа на Ранд, че са загубили дар слово. Някои от коларите на фургоните стърчаха втрещени; други пуснаха мулетата и се заприкриваха зад фургоните. А Кейле и Изендре, Кадийр и Натаил гледаха към Ранд.
— Тръгваме ли?
Не изчака Руарк да кимне, а смуши Джейде-ен и се спусна по склона. Аделин и останалите Деви тръгнаха с него. Мат се поколеба за миг, преди да смуши Пипе с шпорите си, но Руарк и вождовете на септите на Тардад, всеки със своята десятка, закрачиха веднага след пъструшкото. По средата на пътя до шатрите на панаира Ранд се извърна да погледне назад към билото. Моарейн и Егвийн бяха там, възседнали конете си, и Лан, също и Авиенда с трите Премъдри. Всички се взираха в него. Почти бе забравил какво е да няма хора, които да не се взират в него.
Докато яздеше към панаира, оттам тръгна да го срещне пратеничество от десетина жени, отрупани със злато, сребро и слонова кост, и още толкова мъже в техните сивкавокафяви кадин-сор, но без оръжие освен ножовете на коланите, и то в повечето случаи по-малки от тежкия нож, който носеше Руарк. При все това те застанаха така, че принудиха Ранд и останалите да спрат, и като че ли не обръщаха внимание на забулените Таардад, които се изливаха като порой от изток и от запад.