Върху самата скална издатина стоеше златокоса жена с толкова накити по себе си, колкото жената при шатрите на панаира, и със сив шал, метнат на раменете — Севанна естествено. До нея стояха четирима вождове на кланове без никакво оръжие освен ножовете на коланите, единият бе най-високият мъж, който Ранд беше виждал — Баел от Гошиен Айил, според описанията на Руарк; сигурно бе с поне една длан по-висок от самия Руарк. Севанна говореше и някакъв ефект на самия каньон разнасяше гласа й високо и чисто във всички посоки.
— Настоявам да му позволите да говори! — Гласът й беше изпълнен с ярост. — Настоявам го като свое право! Докато бъде избран нов вожд, аз стоя тук от името на Суладрик и на Шайдо. Искам правата си!
— Ти стоиш от името на Суладрик, докато бъде избран нов вожд, надзорнице на покрив. — Белокосият мъж, който заговори с раздразнен тон, беше Хан, вождът на клана Томанеле. Беше по-висок от средния ръст за Две реки, но за айилец изглеждаше нисък и набит. — Не се съмнявам, че добре си знаеш правата като надзорница на покрив, но сигурно не толкова добре тези на вожд на клан. Само човек, който е влизал в Руйдийн, може да говори тук — и ти, която стоиш на мястото на Суладрик. — Хан не изглеждаше особено щастлив от това, но пък и нямаше вид на човек, който да е щастлив от каквото и да било. — Сънебродниците са известили нашите Мъдри, че на Куладин е отказано правото да влезе в Руйдийн.
Куладин извика нещо, с явен гняв, но неясно — изглежда, ефектът на каньона действаше само от скалната издатина — но Ерим от клана Чарийн, чиято светлочервеникава коса бе почти побеляла, го сряза рязко:
— Никакво уважение ли нямаш към обичая и закона, Шайдо? Стой кротко и не се обаждай.
Хората по склоновете се заизвръщаха към новодошлите. Двама другоземци на коне пред вождовете на септи, при това единият от ездачите — обкръжен от Деви. Колко ли айилци се бяха загледали в него, зачуди се Ранд. Три хиляди? Четири? Повече? Никой не издаде нито звук.
— Събрали сме се тук, за да чуем велика вест — каза Баел, — след като дойдат всички вождове на кланове. — Неговата тъмночервеникава коса също беше започнала да посивява: сред вождовете на кланове нямаше млади мъже. Високият му ръст и дълбокият му глас привлякоха всички погледи. — Когато всички вождове на кланове пристигнат. Ако единственото, което Севанна иска да ни каже сега, е да разрешим на Куладин да говори, аз ще се върна при шатрите си и ще чакам.
Джерам от Шаарад, кръвен враг на Гошиен, беше строен мъж с посивяла коса, силно прошарена със светлокафяво. Строен и тънък като стоманено острие, той заговори, без да се обръща към никой от вождовете определено.
— Аз казвам да не се връщаме по шатрите. След като Севанна вече ни доведе тук, нека обсъдим някои по-маловажни неща от вестта, която чакаме. Водата. Искам да обсъдя водата при твърдината Планински хребет. — Баел се извърна към него заплашително.
— Глупци! — сопна се Севанна. — Омръзна ми да чакам! Аз…
Едва сега застаналите на скалната тераса забелязаха новодошлите. Загледаха ги онемели, вождовете на кланове — навъсени, Севанна — сърдита. Хубава жена беше, много под средната възраст — и доста младолика в сравнение със стоящите около нея мъже, отдавна надхвърлили средата на живота си — но с алчни устни. Вождовете на кланове изглеждаха достолепни, дори Хан с киселата физиономия; зеленикавите очи на жената гледаха преценяващо. За разлика от всички други айилки, които Ранд беше виждал досега, нейната широка блуза беше полуразкопчана и разкриваше голяма част от бронзовите й гърди, отрупани с накити. Вождовете на кланове си личаха по държането, но ако Севанна беше надзорница на покрив, то тя нямаше нищо общо с Лиан.
Руарк закрачи право към издатината, предаде копията и щита си, лъка и колчана на своите Червени щитове и се покатери горе. Ранд връчи юздите си на Мат, който промърмори: „Късметът да ни е на помощ!“, оглеждайки обкръжаващите ги айилци, а Аделин кимна окуражително на Ранд и той стъпи направо от седлото си върху издатината. Из каньона се понесе смаян шепот.
— Какво правиш, Руарк? — викна с негодувание Хан. — Защо водиш тук този влагоземец? Като не щеш да го убиеш, бутни го поне долу, да не стои така, като някой вожд на клан.
— Този човек, Ранд ал-Тор, е дошъл да говори пред вождовете на кланове. Нима сънебродниците не ви казаха, че той ще дойде с мен? — Думите на Руарк усилиха смаяния ропот сред слушащите.