— Много неща ми каза Мелайне, Руарк — отвърна бавно Баел, гледайки Ранд навъсено. — Че Оня, що иде със Зората е излязъл от Руйдийн. Не искаш да кажеш, че този човек… — И той замлъкна, изпълнен с неверие.
— Щом този влагоземец може да говори — намеси се бързо Севанна, — значи и Куладин може. — Тя махна плавно с ръка и Куладин се качи на терасата. Лицето му бе почервеняло от гняв.
Хан се нахвърли върху него.
— Стой долу, Куладин! Не стига, че Руарк нарушава обичая, ами и ти на всичкото отгоре!
— Време е да се свърши с изтърканите обичаи! — извика огненокосият Шайдо и съблече сиво-кафявата си дреха. Не беше нужно да крещи — думите му отекваха из целия каньон, — но той продължи да вика: — Аз съм Оня, що иде със Зората! — Той загърна ръкавите на ризата си над лактите и вдигна юмруци във въздуха. Над двете му китки се виеха змиевидни същества с пурпурни и златни люспи и блестящи метално нозе, увенчани с по пет златни нокътя, с глави със златни гриви. Два съвършени Дракона. — Аз съм Кар-а-карн! — Ревът, който му отвърна, беше като гръмотевичен тътен, айилците наскачаха прави и завикаха радостно. Вождовете на септи също се бяха изправили: тези на Таардад се бяха скупчили разтревожено, останалите викаха високо като всички.
Вождовете на кланове изглеждаха зашеметени, дори Руарк. Аделин и деветте Деви надигнаха копия, сякаш очакваха всеки миг да се наложи да ги използват. Измервайки с очи разстоянието до изхода на каньона, Мат нахлупи ниско широката си шапка, подведе двата коня близо до издатината и започна да дава скришом знаци на Ранд да скача на седлото.
Севанна се усмихна коварно и оправи шала на раменете си, а Куладин пристъпи до ръба на терасата с вдигнати високо ръце.
— Аз нося промяна! — извика той. — Според пророчеството. Нося ви нови дни! Ще прекосим отново Драконовата стена и ще си върнем онова, което ни принадлежи! Влагоземците са мекушави, но са богати! Вие помните богатствата, които донесохме, когато за последен път нахлухме във влажните земи! Този път ще вземем всичко! Този път…
Ранд се остави тирадата на този мъж да го залее. От всички възможни неща точно това изобщо не беше очаквал. Как? Думата се запромъква през съзнанието му, но въпреки това собственото му спокойствие го изуми. Той бавно свали дрехата си — поколеба се само за миг, преди да извади ангреала от джоба си и да го напъха под колана на кръста си — пусна я и пристъпи на ръба на терасата, след което спокойно разкопча дантелените маншети на ръкавите си. Вдигна ръце над главата си и ръкавите се свлякоха надолу.
Мина известно време, докато събралите се айилци забележат, че и около неговите ръце се вият Дракони, блеснали на слънцето. Тишината се възцари постепенно, докато не стана пълна. Устата на Севанна застина отворена. Не го знаеше. Явно Куладин не беше допускал, че Ранд ще пристигне толкова бързо, не беше й казал, че и друг е белязан със знаците. Но как? Куладин сигурно беше смятал, че ще разполага с време и че щом го провъзгласят, ще отхвърлят Ранд като измамник. Светлина, но как? Колкото смаяна беше надзорницата на покрива на твърдината Комарда, толкова бяха и вождовете на кланове, с изключение на Руарк. Двама мъже, белязани така, както пророчеството твърдеше, че ще бъде белязан само един.
Куладин продължаваше да вика и да размахва ръце, за да се увери, че всички го виждат.
— …не ще спрем само до земите на клетвопрестъпниците! Ще завладеем всички земи до Аритския океан! Влагоземците не могат да спрат… — Изведнъж усети тишината, заменила възторжените викове, и разбра какво я е причинило. Без да се извръща към Ранд, той извика: — Влагоземец! Вижте му дрехите! Влагоземец!
— Влагоземец — съгласи се Ранд. Не извиси глас, но каньонът ясно разнасяше всеки звук до всяко ухо. Куладин за миг се сепна, но веднага се ухили победоносно — докато Ранд не продължи. — Какво казва Пророчеството на Руйдийн? „Роден от кръвта.“ Майка ми беше Шайел, Дева на Чумай Таардад. — „Коя е била всъщност? Откъде ли е дошла?“ — Мой баща беше Джандуин, от септата Железен рид, вожд на клана Таардад. — „Моят баща е Трам ал-Тор. Той ме намери, отгледа ме, обичаше ме. Жалко, че не те познавах, Джандуин, но Трам е моят баща.“ — „Роден от кръвта, но отгледан от ония, що не са от кръвта.“ Къде изпратиха Мъдрите хора да ме търсят? В твърдините на Триделната земя? Пратиха ги отвъд Драконовата стена, там, където бях отгледан. Според пророчеството.
Баел и другите трима кимнаха — бавно и неохотно. Все още си оставаше проблемът с Куладин, който също носеше Драконите, и те несъмнено предпочитаха свой човек. Лицето на Севанна възвърна решимостта си; независимо кой носеше истинските белези, нямаше съмнение кого поддържа тя.