Самоувереността на Куладин не помръкна ни най-малко и той открито изгледа Ранд с презрение.
— Колко време е минало, откак Пророчеството на Руйдийн е било изречено за първи път? — Изглежда, все още си въобразяваше, че се налага да крещи. — Може ли някой да каже колко са се променили думите оттогава? Майка ми беше Фар Дарейз Май преди да се откаже от копието. Колко от всичко останало е било изменено? Или сега се тълкува превратно! Казано е, че някога сме служели на Айез Седай. Аз твърдя, че те искат отново да ни обвържат към себе си! Този влагоземец е бил избран, защото прилича на нас! Той не е от кръвта! Той дойде с Айез Седай, които са го повели като куче на каишка! А Мъдрите ги посрещнаха като свои първосестри! Всички сте чували за Мъдри, които могат да вършат невероятни неща. Сънебродниците използваха Единствената сила, за да ме държат настрана от този влагоземец! Използваха Единствената сила така, както се говори, че я използват Айез Седай! Айез Седай доведоха този влагоземец тук, за да ни обвържат с измама! И сънебродниците им помагат!
— Това е лудост! — Руарк пристъпи напред до Ранд и се взря във все още притихналото сборище. — Куладин никога не е пристъпвал в Руйдийн. Сам чух как Мъдрите му отказаха. А Ранд ал-Тор отиде. Видях го как напусна Чайендейр, видях го и как се върна, белязан с това, което виждате всички.
— А защо отказаха на мен? — озъби се Куладин. — Защото Айез Седай им казаха да го направят! Руарк не ви каза, че една от двете Айез Седай слезе от Чайендейр заедно с този влагоземец! Ето как се е върнал той с Драконите! С помощта на вещерството на Айез Седай! Моят брат загина под Чайендейр, убит от този влагоземец и от Айез Седай Моарейн, а Мъдрите, изпълнявайки нарежданията на Айез Седай, го оставиха на свобода! Когато падна нощта, аз слязох в Руйдийн. Не се разкрих досега, защото точно тук е мястото, където трябва да се покаже Кар-а-карн! Аз съм Кар-а-карн!
Лъжи, примесени с трошици истина. Куладин бе преизпълнен с победоносна самоувереност, сигурен, че има отговор за всичко.
— Казваш, че си отишъл в Руйдийн без разрешението на Мъдрите? — попита намръщен Хан. Извисяващият се Баел го гледаше с не по-малък укор, скръстил ръце на гърдите си, Ерим и Джерам — също. Вождовете на кланове все още се колебаеха. Севанна стисна дръжката на ножа си и изгледа с ярост Хан, сякаш й се искаше да го забие в гърба му.
Куладин обаче отново се беше подсигурил с отговор.
— Да, без разрешението им! Оня, що иде със Зората носи промяна! Така твърди пророчеството! Безполезните нрави трябва да се променят и аз ще ги променя! Нима не дойдох тук със зората?
Вождовете на кланове и всички останали айилци гледаха безмълвно, в нямо очакване. Ако Ранд не успееше да ги убеди, вероятно нямаше да напусне жив Алкаир Дал. Мат отново му даде знак да скочи на седлото на Джейде-ен, но Ранд дори не се потруди да поклати глава за отказ. Имаше едно съображение, много по-важно от това дали ще остане жив — той имаше нужда от тези хора, нужда от верността им. Той трябваше да има хора, които го следват, защото вярват, а не за да го използват или заради онова, което можеше да им даде. Трябваше да успее.
— Руйдийн — каза той. Думата сякаш изпълни каньона. — Твърдиш, че си отишъл в Руйдийн, Куладин. Какво видя там?
— Всички знаят, че за Руйдийн не може да се говори — отвърна Куладин.
— Можем да се отделим — намеси се Ерим — и да поговорим насаме, за да можеш да ни кажеш…
— С никого няма да говоря! Руйдийн е свято място и това, което видях, е свято. Аз съм свят! — Той вдигна отново белязаните си с Дракони ръце. — Тези неща ме правят свят!
— Аз минах през стъклени колони край Авендесора. — Ранд заговори тихо, но думите му отекваха навсякъде. — Видях историята на Айил през очите на моите предци. Ти какво видя, Куладин? Аз не се боя да говоря. А ти? — Шайдо трепереше от гняв, а лицето му почти доби цвета на косата му.
Баел, Ерим, Джерам и Хан се спогледаха неуверено.
— За това нещо трябва да се отделим — промърмори Хан. Куладин, изглежда, не осъзнаваше, че губи предимството си пред четиримата, но Севанна го разбра.
— Руарк му е разказал тези неща — извика тя. — Една от жените на Руарк е сънебродница, една от помагачките на Айез Седай. Руарк му е казал!
— Руарк не би го направил — скастри я Хан. — Той е вожд на клан, мъж на честта. Не говори за неща, които не разбираш, Севанна!
— Не се боя! — кресна Куладин. — Никой не може да ме нарече страхливец! Аз също видях с очите на предците си! Видях нашето идване в Триделната земя! Видях славата ни! Славата, която аз ще върна!