— Трябваше да са се върнали вече. Какво може да ги е задържало? — Един час, толкова им беше обещала Моарейн, а после ги бе напуснала без обяснение след няма и пет минути. — Тя намекна ли поне за какво са я повикали, Авиенда? Или поне кой я е повикал?
Кръстосала крака на пода до вратата, айилката — големите зелени очи проблясваха на смуглото й лице — сви рамене.
— Карийн прошепна съобщението си на ухото на Моарейн Седай. Нямаше да е редно да подслушвам. Съжалявам, Айез Седай.
Егвийн опипа гузно пръстена на Великата змия на дясната си ръка, златната змия, захапала опашката си. Като Посветена, тя трябваше да го носи на третия пръст на лявата ръка, но като бяха заблудили върховните лордове, че в Камъка има четири пълноправни Айез Седай, те ги принуждаваха да спазват благоприличие, или поне това, което минаваше за благоприличие сред тайренските благородници. Моарейн, разбира се, не бе излъгала — тя никога не беше казвала, че са нещо повече от Посветени. Но също така никога не беше казвала, че са Посветени, и беше оставила всеки да си мисли това, което си мисли, да вярва на това, което си мисли, че вижда. Моарейн не можеше да лъже, но можеше да накара истината да изтанцува една хубава джига.
Не за първи път, откакто бяха напуснали Кулата, Егвийн и останалите се бяха престрували, че притежават пълно сестринство, но тя все повече и повече се чувстваше виновна, че подвежда Авиенда. Айилката й харесваше. Струваше й се, че могат да бъдат приятелки, ако се опознаят; но това едва ли беше възможно, докато Авиенда си мислеше, че Егвийн е Айез Седай. Айилката беше тук под разпореждане единствено на Моарейн, необходимо по някакви неизказани от нея причини. Егвийн подозираше, че това е, за да им се осигури айилска охрана, сякаш не бяха се научили вече да се пазят сами. Въпреки това, дори наистина да станеха приятелки с Авиенда, нямаше да й каже истината. Най-добрият начин да опазиш една тайна е да не я споделяш с никого освен с онзи, с когото е абсолютно необходимо. Друго правило, което Моарейн им беше изтъкнала. Понякога Егвийн се улавяше, че й се иска позицията на Айез Седай да се окаже погрешна, ужасно погрешна — поне веднъж. Дотолкова, че това да не предизвика бедствие, разбира се. Това беше пречката.
— Танчико — изсумтя Нинив. Тъмната й, дебела колкото китка плитка висеше на гърба й до кръста. Нинив се взираше през тесните прозорци, чиито крила бяха широко разтворени с надеждата да уловят нощния полъх. По широката Еринин под тях подскачаха светлините от фенерите на няколко рибарски лодки, но Егвийн се съмняваше, че Нинив ги забелязва. — Изглежда, нищо друго не ни остава, освен да отидем в Танчико. — Нинив несъзнателно придърпа зелената си рокля, срязана широко, така че да оголва раменете й; правеше го много често. Щеше да отрече, че е облякла тази рокля заради Лан, Стражника на Моарейн — веднага щеше да го направи, ако Егвийн дръзнеше да й го подхвърли — но зеленото, синьото и бялото, изглежда, бяха любимите на Лан цветове за жени, поради което всяка рокля, която не беше зелена, синя или бяла, бе изчезнала от гардероба на Нинив. — Нищо друго. — Никак не изглеждаше щастлива.
Егвийн се улови, че и тя самата придърпва роклята си нагоре. Странно се чувстваше в тези рокли, които едва висяха под раменете. Но от друга страна, не вярваше, че би понесла да е облечена повече. Колкото и лек да беше, бледочервеният лен тежеше като вълна. Направо съжали, че не можа да се насили да облече някоя от полупрозрачните като нощници одежди, каквито носеше Берелайн. Не че бяха много подходящи за пред хора, но определено изглеждаше, че с тях е по-прохладно.
„Престани да хленчиш за удобства — каза си тя сурово. — Мисли за работата.“
— Може би — каза тя. — Аз лично не съм убедена.
Дълга тясна маса, излъскана до блясък, преминаваше по дължината на помещението. В единия край откъм Егвийн стоеше стол с висок гръб, скромно резбован и тук-там украсен с позлата, доста простоват за тайренските вкусове, докато страничните столове бяха с все по-ниски облегалки, за да се стигне до последните, в другия край на масата, които бяха почти като пейки. Егвийн нямаше никаква представа какво беше предназначението на тази стая за тайренците. Тя и останалите я използваха, за да разпитват в нея двете пленнички, взети при падането на Камъка.