— Сравнително малко Айез Седай са били отгаряни някога, Авиенда, и още по-малко усмирявани.
„Отгаряне“ се наричаше, когато е станало случайно, докато усмиряването ставаше след съд и присъда. Егвийн всъщност не виждаше смисъла от двата термина — все едно да имаш две различни думи за падане по стълбите в зависимост дали сам си се спънал, или са те бутнали. Впрочем, за повечето Айез Седай беше така, освен при обучението на новачките или Посветените. Всъщност думите бяха три. Мъжете биваха „опитомявани“, трябваше да бъдат опитомени, преди да полудеят. А ето че сега налице беше Ранд и Кулата не смееше да го опитоми.
Нинив си бе наложила поучителен тон, несъмнено стараейки се да звучи като Айез Седай. Подражаваше на Шериам по време на урок, осъзна Егвийн.
— Усмиряването не е нещо, което всяка би избрала да проучва, нали разбираш — продължи Нинив. — Обикновено се приема, че е необратимо. Това, което прави една жена способна да прелива, не може да бъде възвърнато, щом веднъж бъде премахнато, тъй както една отсечена ръка не може да бъде върната с помощта на Церителството. — Най-малкото никой не бе успял да Изцери от усмиряване. Опити бе имало. Това, което Нинив казваше, по принцип беше вярно, въпреки че някои сестри от Кафявата Аджа бяха готови да изследват почти всичко, ако им се дадеше възможност, а някои Жълти сестри, най-добрите Церителки, биха направили и невъзможното, за да се научат да Церят всичко. Но не съществуваше дори намек за успех в Изцеряването на една усмирена жена. — Освен един неприятен факт, нищо друго не е известно. Жените, които са усмирени, рядко преживяват повече от няколко години. Те, изглежда, изгубват желанието си за живот, предават се. Както казах, темата е неприятна.
Авиенда се помръдна неловко.
— Само си помислих, че може да е това — отрони тя.
Егвийн също смяташе, че може да е това. Реши обаче да попита Моарейн. Ако, разбира се, я видеше някога без компанията на Авиенда. Струваше й се, че измамата им пречи не по-малко, отколкото им помага.
— Да видим сега дали и Джоя ще ни разкаже същата приказка. — Все пак й се наложи да се съсредоточи, за да разплете потоците на Въздух, заплетени около Мраколюбката.
Джоя трябваше вече да се е схванала от дългото стоене неподвижна, но се извърна плавно с лице към тях. Потта, избила на челото й, не можеше да принизи достойнството и властното й присъствие, нито пък грубата й дреха намаляваше усещането, че тя е тук по свой избор. Беше жена с благородна осанка, с нещо майчинско в облика, въпреки лишената от възраст гладкост на лицето, нещо успокояващо. Но тъмните очи на същото това лице бяха като ястребови. Тя им се усмихна с усмивка, която така и не стигна до тези очи.
— Светлината да ви освети. Дано ръката на Създателя ви подслони.
— Не искам да чувам това от теб. — Гласът на Нинив беше кротък и спокоен, но тя преметна плитката си през рамо и стисна края й, както правеше винаги, когато бе ядосана или неспокойна. Егвийн не мислеше, че е неспокойна — Джоя, изглежда, не събуждаше тръпки по кожата на Нинив, както при нея.
— Покаях се за греховете си — изрече гладко Джоя. — Драконът е Прероден и той държи Каландор. Пророчествата се изпълниха. Тъмния трябва да падне. Сега го разбирам. Покаянието ми е искрено. Никой не може да ходи толкова дълго в Сянката, че да не може да бъде върнат отново в Светлината.
С всяка следваща дума лицето на Нинив все повече помръкваше. Егвийн беше сигурна, че вече е достатъчно ядосана, за да прелее, но ако го направеше, то щеше да е само за да удуши Джоя. Егвийн не вярваше на покаянието на Джоя повече, отколкото Нинив, разбира се, но информацията на тази жена можеше да е вярна. Джоя беше способна на хладнокръвни решения и следователно можеше да премине на онази страна, която й се струваше печеливша. А може би просто искаше да спечели време и лъжеше с надеждата да се освободи.
Лъжите трябваше да са невъзможни за една Айез Седай, дори за такава, която е изгубила правото да носи това име, във всеки случай поне явните. Първата от Трите клетви, полагани с Клетвената палка в ръка, беше предназначена за това. Но клетвите, положени пред Тъмния при свързването й с Черната Аджа, изглежда, прекъсваха действието и на Трите клетви.
Добре. Амирлин ги беше изпратила да заловят Черната Аджа, да издирят Лиандрин и другите дванадесет, извършили убийства и след това избягали от Кулата. А единственото, с което разполагаха досега, беше това, което тези две можеха или щяха да им кажат.