— Разкажи ни отново приказката си — нареди Егвийн. — Но този път използвай други думи. Омръзна ми да слушам наизустени историйки. — Ако лъжеше, имаше повече шанс да се заплете, като го разказва различно. Нинив изсумтя и кимна.
Джоя сви рамене.
— Както желаете. Момент да помисля. Други думи. Лъжедраконът, Мазрим Таим, който беше заловен в Салдеа, може да прелива с невероятна мощ. Може би също колкото Ранд ал-Тор, или почти, ако може да се вярва на съобщенията. Преди да го доведат в Тар Валон, за да бъде опитомен, Лиандрин смята да го освободи. Той ще бъде провъзгласен за Преродения Дракон, ще му дадат името Ранд ал-Тор и после ще бъде пуснат да сее разрушения от такъв мащаб, какъвто светът не е виждал от Стогодишната война.
— Това е невъзможно — прекъсна я Нинив. — Шарката няма да приеме един Лъжедракон, след като Ранд се самопровъзгласи.
Егвийн въздъхна. Това го бяха чували и преди, но Нинив всеки път възразяваше на този момент. Не беше сигурна дали Нинив наистина вярва, че Ранд е Преродения Дракон, каквото и да казваше, независимо от Пророчествата и Каландор, и това, че Камъкът беше паднал. Нинив просто беше достатъчно по-голяма от него, за да го е наглеждала като невръстно дете, също както и от Егвийн. Той беше от тяхното село, а Нинив продължаваше да смята за първо свое задължение да се грижи за хората от Емондово поле.
— Това Моарейн ли ти го каза? — попита Джоя с нотка на презрение. — Моарейн е прекарала малко време в Кулата, откак бе издигната, и не много повече със сестрите си където и да било другаде. Предполагам, че разбира от нещата на село, може би дори нещо от политиката между държавите, но тя изявява претенции да разбира и от неща, които се научават само след упорити проучвания и в беседи с онези, които ги разбират. Въпреки това може и да е права. Нищо чудно Мазрим Таим да не може да се провъзгласи сам. Но ако други го направят вместо него, има ли според вас някаква значителна разлика?
На Егвийн й се дощя Моарейн да се върне час по-скоро. Тази жена нямаше да им говори така, ако Моарейн беше тук. Джоя знаеше много добре, че двете с Нинив са само Посветени. При всички случаи имаше разлика.
— Продължавай — каза Егвийн почти грубо. — И не забравяй, с различни думи.
— Разбира се — отвърна Джоя, сякаш отговаряйки на учтива покана, но очите й лъснаха като късчета черно стъкло. — Можете да си представите какво ще последва. Ранд ал-Тор ще бъде обвинен за опустошенията на… Ранд ал-Тор. Дори доказателствата, че не са един и същи човек, ще бъдат лесно отхвърлени. В края на краищата, кой би могъл да каже на какви номера е способен Преродения Дракон? Може би да се озовава на две места едновременно. Дори породата хора, които винаги се стичат към един Лъжедракон, ще бъдат стъписани от безогледното клане и погроми, които ще легнат под нозете му. Онези, които не потръпват пред подобни кръвопролития, ще тръгнат да потърсят този Ранд ал-Тор, който ще изглежда потънал в кръв. Държавите ще се обединят, както по времето на Айилската война… — тя се усмихна извинително към Авиенда, но усмивката й изглеждаше нелепа под безмилостните й очи — …но несъмнено много по-бързо. Дори Преродения Дракон не би могъл да противостои на това, във всеки случай не безкрайно. Той ще бъде съкрушен преди Последната битка изобщо да е започнала, съкрушен от същите онези, които смята да спаси. Тъмния ще се освободи и денят на Тармон Гай-дон ще настъпи, и Сянката ще покрие света и ще промени Шарката за вечни времена. Такъв е планът на Лиандрин. — В гласа й нямаше и намек за доволство, но и за ужас също така.
Версията й изглеждаше достоверна, много по-достоверна от приказката на Амико за няколкото подслушани фрази, но Егвийн вярваше на Амико, а не на Джоя. Може би защото така й се искаше. Някаква смътна заплаха в Танчико изглеждаше много по-лесна за приемане, отколкото този замисъл всички да бъдат обърнати срещу Ранд. „Не — помисли си тя. — Джоя лъже. Сигурна съм, че лъже.“ Но въпреки това не можеха да си позволят да пренебрегнат нито една от двете версии. Но не можеха да хукнат и по двете, ако искаха да се надяват на някакъв успех.
Вратата се разтвори с трясък и Моарейн нахлу в помещението, следвана от Елейн. Щерката-наследница беше навела намръщено глава, потънала в мрачни мисли, а Моарейн… За първи път суровото спокойствие на Айез Седай беше изчезнало. Лицето й беше пламнало от гняв.
Глава 6
Входове
Моарейн поясни сякаш на стените с нисък, плътен глас:
— Ранд ал-Тор е един опърничав като муле, твърдоглав като чукан, тъп… мъж!
Елейн вдигна сърдито брадичка. Нейната детегледачка, Лини, често й беше казвала, че по-скоро можеш да изтъчеш коприна от свинска четина, отколкото да направиш от един мъж нещо повече от мъж. Но това не беше извинение за Ранд.