— Такива си ги отглеждаме в Две реки. — Нинив изведнъж цялата разцъфна от доволство: тя рядко успяваше да прикрие неприязънта си към Айез Седай. — Жените на Две реки умеят да се оправят с тях. — Ако се съдеше по изненадата на Егвийн, това си беше нагла лъжа.
Веждите на Моарейн се присвиха, сякаш се канеше да отвърне на Нинив малко по-твърдо. Елейн се размърда, но не можеше да измисли нищо, с което да предотврати свадата. Ранд продължаваше да изпълва мислите й. Той нямаше право! Но какво право имаше тя?
Вместо нея проговори Егвийн.
— Какво е направил, Моарейн?
Очите на Айез Седай се втренчиха в Егвийн толкова твърдо, че младата жена отстъпи назад, отвори рязко ветрилото си и го замаха нервно пред лицето си. Но суровият поглед на Моарейн се спря на Джоя и Амико, едната от които я гледаше отчаяно, докато другата сякаш не обръщаше внимание на нищо освен на отсрещната стена.
Егвийн се сепна — Джоя не бе овързана. Припряно провери преградата, засланяща жената от Верния извор. Надяваше се, че никоя от останалите не е забелязала, че подскочи — Джоя я плашеше почти до смърт. Но Елейн и Нинив не изглеждаха по-обезпокоени от Моарейн. Понякога й беше трудно да е толкова смела, колкото щерката-наследница на Андор, и често се улавяше, че й се иска да се оправя поне толкова добре, колкото нея.
— Стражите — промълви Моарейн сякаш на себе си. — Видях ги в коридора, но така и не си помислих, че… — Тя приглади роклята си, очевидно се мъчеше да се успокои. Елейн никога не бе виждала Моарейн толкова разстроена. Но пък и Айез Седай си имаше основание. „Не повече от мен. А дали?“ Усети се, че се мъчи да не поглежда Егвийн в очите.
Ако Егвийн, Нинив или Елейн бяха изгубили самообладание, Джоя сигурно щеше да каже нещо, нещо хитро и двусмислено, с което да ги обезпокои още повече. Ако бяха сами обаче. В присъствието на Моарейн само ги гледаше мълчаливо.
Моарейн мина покрай масата и спря пред Джоя. Пленничката беше почти с една глава по-висока, но дори и да беше облечена в коприни, пак нямаше да има съмнение кой владее положението. Джоя не се дръпна, но ръцете й за миг се впиха в полите.
— Уредих всичко — каза тихо Моарейн. — След четири дни ще бъдете отведени нагоре по реката с кораб, до Тар Валон и Кулата. А там не са толкова благи, колкото нас. Ако още не сте намерили истината, намерете я преди да стигнете до Южния пристан, иначе със сигурност ще стигнете до бесилките в Двора на изменниците. Повече няма да говоря с вас, освен ако не ме уведомите, че имате да ми кажете нещо ново. И не искам да чуя и една думичка от вас — и една думичка — освен ако наистина не е нова. Повярвайте ми, това ще ви спести много мъки в Тар Валон. Авиенда, би ли казала на капитана да вкара двама от хората си? — Елейн примигна, когато айилката стана и безшумно излезе през вратата — понякога Авиенда успяваше да стои толкова тихо, все едно че я нямаше.
Лицето на Джоя се съживи, сякаш искаше да проговори, но Моарейн само я изгледа и Мраколюбката извърна очи. Те блестяха като гарванови, изпълнени с черна гибел, но езикът й остана зад зъбите.
Изведнъж златистобяло сияние обкръжи Моарейн. Сиянието на жена, прегърнала сайдар. Само друга жена, обучена да прелива, можеше да го забележи. Потоците, задържащи Амико, се разплетоха по-бързо, отколкото би могла да го направи Елейн. Тя беше по-силна от Моарейн, потенциално поне. В Кулата жените, които я обучаваха, просто не можеха да повярват в нейния потенциал, както и в тези на Егвийн и Нинив. Нинив беше най-силната от трите — когато успееше да прелее. Но на страната на Моарейн беше опитът. Онова, което за тях все още изискваше усилие, тя можеше да го направи полузаспала. И въпреки това имаше неща, които Елейн и другите две можеха да направят, а Айез Седай не можеше. Това беше незначително удовлетворение пред факта колко бързо и лесно Моарейн успя да сплаши Джоя.
Вече освободена и в състояние да чува, Амико се обърна и едва сега забелязала присъствието на Моарейн, изписка и приклекна в дълбок реверанс като последната новачка. Джоя гледаше яростно към вратата, отбягвайки погледите им. Нинив, скръстила ръце, с побелели кокалчета от стискането на плитката си, гледаше Моарейн с поглед почти толкова убийствен, колкото този на Джоя. Егвийн опипа полата си с пръсти и изгледа яростно Джоя. Елейн се навъси — съжаляваше, че не е толкова смела като Егвийн, съжаляваше, че според нея изменя на приятелката си. Междувременно влезе капитанът. Двама Бранители вървяха плътно след него, униформите им бяха в черно и златно. Авиенда не беше с тях — изглежда, се бе възползвала от възможността да избяга за малко от Айез Седай.