Прошареният офицер с двата къси бели пискюла на шлема сведе боязливо поглед, когато очите му срещнаха тези на Джоя, макар че тя като че ли изобщо не го забелязваше. Очите му пробягаха нерешително по другите жени. Настроението в стаята беше напрегнато, а никой благоразумен мъж не би поискал да си има неприятности с жени като тях. Двамата войници стискаха копията си, сякаш се бояха, че ще им се наложи да бранят себе си. И сигурно наистина се бояха.
— Ще отведете тези двете в килиите им — каза рязко Моарейн на офицера. — Повторете заповедта. Не искам да има грешки.
— Да, Ай… — Капитанът, изглежда, се задави, преглътна и пое дъх. — Да, госпожо — добави той и я изгледа плахо, за да види дали това обръщение ще мине. Тя само го гледаше очаквателно и той шумно си пое дъх и продължи: — На пленничките е забранено да говорят дори помежду си. Могат да говорят само с мен. Двадесет души в стаята на тъмничарите и по двама пред всяка килия непрекъснато, по четирима пред вратата на килията в случай, че трябва да се отвори. Аз лично следя за приготвянето на храната им и им я отнасям. Всичко ще бъде както наредихте, милейди. — В гласа му се долавяше въпросителна нотка. Из Камъка пълзяха стотици слухове по отношение на пленничките и защо се налага двете жени да бъдат пазени толкова зорко. И се шепнеха какви ли не приказки за Айез Седай, една от друга по-мрачни.
— Добре — каза Моарейн. — Отведете ги.
Не беше ясно кой е по-нетърпелив да напусне стаята — дали затворничките, или пазачите им. Дори Джоя пристъпи бързо, като че ли не беше в състояние да пази повече мълчание пред Моарейн.
Елейн беше сигурна, че е запазила лицето си спокойно след като влезе в стаята, но Егвийн пристъпи до нея и я прегърна.
— Какво има, Елейн? Още малко и ще се разплачеш.
Загрижеността в гласа й докара сълзи в очите на Елейн. „Светлина! Няма да си позволя такава глупост. Няма! Плачеща жена е като ведро без дъно.“ Лини беше пълна с подобни поговорки.
— Три пъти! — избухна Нинив, обръщайки се към Моарейн. — Само три пъти се съгласи да ни помогнеш да ги разпитаме! И този път изчезна преди да сме започнали, а сега най-спокойно обявяваш, че ги изпращаш в Тар Валон! Щом няма да ни помагаш, поне не се меси!
— Не прекалявай с авторитета на Амирлин — отвърна й хладно Моарейн. — Тя може и да ви е пратила да преследвате Лиандрин, но вие сте все още само Посветени и ужасно невежи, каквито и писма да носите. Или смяташ да ги разпитвате тук цяла вечност, преди да вземете някакво решение? Вие от Две реки май гледате да правите всичко възможно, за да избегнете вземането на решения, когато се налага. — Нинив отвори и затвори уста и изцъкли очи, като че ли затруднена на кое обвинение да отговори първо, но Моарейн вече се бе обърнала към Егвийн и Елейн. — Стегни се, Елейн. Не знам как можеш да изпълниш заповедите на Амирлин, ако си мислиш, че всяка земя има същите порядки като тази, в която си се родила ти. А и не разбирам защо си толкова разстроена. Не позволявай чувствата ти да наранят други.
— Какво искаш да кажеш? — каза Егвийн. — Какви порядки? Какво говориш?
— Берелайн е била в покоите на Ранд — отвърна с пресекнат глас Елейн. Очите й примигнаха гузно към Егвийн. Явно се мъчеше да скрие чувствата си.
Моарейн я изгледа укорително и въздъхна.
— Щях да ти спестя това, ако можех, Егвийн. Ако Елейн не бе позволила неприязънта й към Берелайн да надмогне здравия й разум. Майенските порядки са твърде различни от онези, на които сте привикнали вие. Егвийн, знам какво изпитваш към Ранд, но вече трябва да си разбрала, че от това няма да излезе нищо. Той принадлежи на Шарката и на историята.
Пренебрегвайки думите й, Егвийн се взря в очите на Елейн. Елейн искаше да извърне поглед, но не можеше. Изведнъж Егвийн се наведе до нея и й прошепна в ухото.
— Обичам го. Като брат. А теб като сестра. Бих искала да ти е хубаво с него.
Очите на Елейн се разшириха и на лицето й бавно се изписа усмивка. Отвърна на прегръдката на Егвийн с още по-нежна прегръдка.
— Благодаря ти — промърмори тя. — И аз те обичам, сестро. О, благодаря ти.
— Тя не го разбира — каза Егвийн тихо и на лицето й се изписа доволна усмивка. — Ти влюбвала ли си се някога, Моарейн?
Стъписващ въпрос. Елейн не можеше да си представи Айез Седай влюбена. Моарейн беше Синя Аджа, а се твърдеше, че Синята Аджа са се отказали от всякакви страсти в името на своята кауза.
Крехката жена изобщо не се стъписа. Изгледа продължително двете прегърнати млади жени и най-сетне отвърна: