— Мога да се обзаложа, че знам лицето на мъжа, за когото ще се омъжа, по-добре, отколкото която и да е от вас двете знае името на бъдещия си съпруг.
Егвийн зяпна удивена.
— Кой е той? — ахна Елейн.
Айез Седай, изглежда, съжали, че го е изрекла.
— Може би имах предвид, че и трите еднакво не знаем. Не търсете кой знае какъв смисъл в няколко случайни думи. — Погледна замислено Нинив. — Ако някога си избера мъж — ако, казвам — това няма да е Лан. Толкова по въпроса.
Това беше отстъпка пред Нинив, но на нея като че ли не й хареса да го чуе. Нинив, по думите на Лини, си имаше „корава леха за копане“, с това, че обичаше не просто един Стражник, а мъж, който всячески се стараеше да отрича, че споделя любовта й. И този глупав мъж все говореше за своята лична война срещу Сянката, която не можел да прекрати, макар и да съзнаваше, че не може да спечели. Че не искал да облече Нинив във вдовишки дрехи за сватбения й ден. Все глупости от този сорт. Елейн не разбираше как Нинив се примирява с това. Нинив не беше от най-търпеливите жени.
— Ако сте се наприказвали вече за мъже — заяви кисело Нинив, сякаш решила да докаже точно това — може би е време да се върнем на същественото? — Стиснала дебелата си плитка, тя набираше скорост като воденично колело, на което са махнали запъвачките. — Как ще разберем коя от двете — Джоя или Амико — лъже, ако ги отпратим? Или дали и двете не лъжат? Или нито едната? И на мен не ми харесва да се мотая тук, Моарейн, каквото и да си мислиш, но вече минах през твърде много капани, за да се набутам в друг. А и не искам да тичам подир оня, дето духа. Аз… ние сме тези, които Амирлин изпрати след Лиандрин и останалите. След като, изглежда, не смяташ, че са достатъчно важни, за да отделиш повече от един миг да ни помогнеш, най-малкото, което можеш да направиш, е да не ни пречиш.
Изглеждаше едва ли не готова да отскубне прословутата си плитка и да удуши с нея Айез Седай. Моарейн обаче я гледаше с опасно хладното си кристално спокойствие, като че ли готова отново да предаде урока си как човек трябва да си държи езика зад зъбите, който преди малко бе изнесла на Джоя. Време беше Елейн да сложи край на това. Тя самата не знаеше как й се беше паднала ролята на омиротворителка сред тези жени — понякога й се дощяваше да ги хване и трите за вратовете и добре да ги разтърси, — но нали майка й винаги казваше, че не можеш да вземеш умно решение под властта на гнева.
— Би могла да поразшириш списъка си с нещата, които искаш да знаеш — намеси се тя. — Например, защо бяхме извикани при Ранд? Карийн ни отведе при него. Той, разбира се, е добре. Моарейн го Изцери.
— Изцерила ли го е? — ахна Нинив. — Какво се е случило с него?
— Той едва не загина — каза Айез Седай така спокойно, сякаш им обясняваше, че са й предложили чаша чай.
Елейн забеляза, че Егвийн цялата трепери, докато слушаха безстрастното описание на Моарейн, но в същото време се усети, че и тя самата трепери. Мехури на злото, бълбукащи през Шарката. Отражения, изскачащи от огледалата. Ранд, целият в рани. Сякаш съвсем между другото Моарейн добави, че била сигурна, че Перин и Мат са преживели нещо подобно, но са се отървали без поражения. В жилите на тази жена, изглежда, имаше лед вместо кръв. „Не, тя се ядоса на ината на Ранд. А и никак не беше хладна, когато проговори за женитба, колкото и да се опитваше да го прикрива.“ Но сега все едно обсъждаше дали някой топ коприна е с подходящ цвят за рокля.
— И смяташ, че тези… тези неща ще продължават? — възкликна Егвийн, след като Моарейн завърши. — Нищо ли не можеш да направиш, за да ги спреш? Или Ранд?
Моарейн поклати глава. Малкото синьо камъче, провиснало от косата й, се полюшна.
— Не и преди да се научи да контролира силите си. А може би и тогава няма да може. Не знам дали дори ще се окаже достатъчно силен, за да изтласка напиращата към него миазма. Най-малкото обаче ще може да се защитава по-добре.
— Не можеш ли да направиш нещо, за да му помогнеш? — настоя Нинив. — Ти си тази, която уж знае всичко, или поне за това претендираш. Не можеш ли да го научиш? Отчасти поне? И недей да ни пробутваш поговорки за птици, учещи рибите да хвърчат.
— Щеше да знаеш повече — отвърна Моарейн, — ако беше наблегнала по-задълбочено на учебните занимания. Щеше да знаеш повече. Искаш да се научиш да използваш Силата, Нинив, но изобщо не държиш да научиш повече за нея. Сайдин не е сайдар. Потоците са различни, начините на заплитането им са различни. На птицата даже би било по-лесно.
Този път бе ред на Егвийн да свали напрежението.
— Е, кажете все пак за какво е бил опърничав Ранд? — Нинив понечи да отвори уста и тя бързо добави: — Той понякога наистина е твърдоглав като камък. — Нинив рязко стисна уста: всички знаеха колко вярно е това.