Моарейн ги изгледа замислено. Понякога Елейн не беше сигурна доколко Айез Седай им вярва. И на тях, и на всички.
— Той трябва да се раздвижи — каза най-сетне Айез Седай. — А вместо това си седи тук и тайренците вече започват да се освобождават от страха от него. Седи си тук и колкото по-дълго си седи, без да прави нищо, толкова повече Отстъпниците ще възприемат неговото бездействие като признак на слабост. Шарката се движи и тече; само мъртвите са неподвижни. Трябва да действа, иначе ще загине. От острие на стрела, забито в гърба му, или от отрова в храната, или Отстъпниците просто ще се съюзят, за да му изтръгнат душата. Трябва да действа, иначе ще загине. — Елейн потръпна. Това, че опасностите изглеждаха съвсем реални, правеше нещата още по-лоши.
— И ти знаеш какво точно трябва да направи, нали? — процеди през зъби Нинив. — Планирала си точно действията му.
Моарейн кимна.
— Да не предпочиташ отново да хукне сам като див заек? Аз не бих рискувала. Този път може да загине, ако не и по-лошо, докато го намеря.
Това си беше вярно. Ранд едва ли си даваше сметка какво точно прави. И Елейн беше сигурна, че Моарейн не иска да изгуби и най-малката възможност да го напътства. Малкото, което той й позволяваше.
— Би ли споделила с нас плана си за него? — настоя Егвийн. Този път думите й едва ли помагаха да се разведри напрежението.
— Да, добре ще е — добави Елейн, сама изненадана от това, че гласът й прозвуча хладно като на Егвийн. Противопоставянето не беше в стила й, когато можеше да се избегне. Майка й винаги твърдеше, че е по-добре хората да бъдат увещавани, отколкото да ги тласкаш насила в правия път.
Дори поведението им да я беше раздразнило, Моарейн не го показа.
— Стига да ви е ясно, че трябва да го запазите за себе си. Един разкрит план е обречен на провал. Да, виждам, че разбирате.
Елейн поне разбираше — планът беше опасен и Моарейн не бе сигурна дали ще успее.
— Самаил е в Иллиан — продължи Айез Седай. — Тайренците винаги са били готови за война с Иллиан, както и обратното. Те се избиват от хиляда години и говорят за всяка такава възможност така, както други хора обсъждат предстоящия си празник. Съмнявам се, че дори да се разбереше за присъствието на Самаил, това би променило нещо, не и ако Преродения Дракон ги предвожда. Тийр ще последва Ранд с предостатъчна жар в това начинание и ако той надвие Самаил, ще…
— Светлина! — възкликна Нинив. — Ти не само желаеш той да поведе война, но държиш и да тръгне срещу един от Отстъпниците! Нищо чудно, че се е опънал. Той не е толкова глупав за един мъж.
— Най-накрая той ще трябва да се възправи срещу Тъмния — отвърна търпеливо Моарейн. — Наистина ли смяташ, че сега вече може да избегне Отстъпниците? Колкото до войната, има достатъчно войни и без него, всички една от друга по-безсмислени.
— Всяка война е безсмислена — промълви Елейн, но млъкна, на мига осъзнала за какво става дума. На лицето й се изписаха тъга и съжаление, но също и разбиране. Майка й често я беше учила за това как се предвожда една държава, както и как се управлява — две различни неща, но и двете необходими. А понякога и за двете се налагаше да се направят неща, които изглеждаха повече от неприятни, въпреки че цената на неизвършването им беше още по-тежка.
Моарейн я погледна съчувствено.
— Не винаги е приятно, нали? Когато си пораснала достатъчно, за да можеш да го разбереш, майка ти е започнала да те учи на това, което ще ти е нужно, за да управляваш след нея. — Самата Моарейн беше отрасла в кралския дворец на Кайриен, без да е предопределена да управлява, но беше свързана с кралското семейство и без съмнение беше слушала същите уроци. — И все пак, като че ли невежеството в някои случаи е по-добро. Като че ли понякога е по-добре да си обикновена селска женица, която не знае нищо извън границите на нивите си.
— Пак ли гатанки? — изсумтя презрително Нинив. — Войната за мен беше нещо, за което само бях чувала от разказите на амбуланти, нещо твърде далечно, което не разбирах съвсем. Но сега вече знам какво е. Мъже, които убиват други мъже. Мъже, които се държат като животни, принизяват се до животните. Опожарени села, горящи ферми и ниви. Глад, болести и смърт — за невинните, както и за виновните. Какво прави тази твоя война по-добра, Моарейн? Какво я прави по-чиста?
— Елейн? — тихо каза Моарейн.
Тя поклати глава — не й се искаше точно тя да го обяснява, — но не беше сигурна, че дори майка й, седнала на Лъвския трон, би запазила мълчание пред умолителния тъмноок взор на Моарейн.