— Войната ще избухне независимо дали Ранд ще я започне, или не — отрони тя неохотно. Егвийн отстъпи крачка назад, втренчила в нея невярващ поглед, не по-малко остър от този на Нинив. Неверието обаче се стопи от лицата им, след като тя продължи. — Отстъпниците няма да си стоят кротко и да чакат. Самаил едва ли е единственият, хванал юздите на държава, той просто е единственият, за когото знаем. Все някога те ще тръгнат срещу Ранд, вероятно лично, но със сигурност начело на войските, които командват. А страните, в които не властват Отстъпници? Колко от тях ще извикат „слава на Дракона“ и ще го последват в Тармон Гай-дон, и колко от тях ще се самоубедят, че падането на Камъка е една лъжа и че Ранд е просто поредният Лъжедракон, който трябва да бъде съкрушен, Лъжедракон, който вероятно е достатъчно силен, за да ги заплаши, ако не тръгнат първи срещу него? Така или иначе, войната наистина ще дойде. — Тя млъкна. Имаше и още, но не можеше, не искаше да им каже най-неприятното.
Моарейн не беше толкова въздържана.
— Доста добре — кимна тя, — но непълно. — Погледът, с който изгледа Елейн, казваше ясно, че разбира, че тя умишлено е премълчала останалото. Скръстила спокойно ръце пред гърдите си, тя се обърна към Нинив и Егвийн. — Нищо не прави тази война нито по-добра, нито по-чиста. Само дето тя ще заздрави привързаността на тайренците към него и накрая иллианците ще го последват също като тайренците. И как няма да го направят, след като знамето на Дракона се развее над Иллиан? Само новината за неговата победа би могла да сложи край на войните в Тарабон и Арад Доман в негова полза. Ето ви и прекратени войни. С един удар той ще стане толкова могъщ откъм човешка численост и мечове, че само съюз на всички останали държави, оттук до Погибелта, ще бъде в състояние да го победи, а със същия удар той ще покаже на Отстъпниците, че не е кацнала на клон тлъста яребица за тяхната мрежа. Това ще ги направи предпазливи и ще му спечели време, за да се научи как да използва мощта си. Той трябва да се задвижи пръв, да бъде чукът, а не гвоздеят. — Айез Седай направи лека гримаса, намек за доскорошния й гняв, така нарушил присъщата й невъзмутимост. — Длъжен е да почне пръв. А какво прави той? Чете. Чете, само колкото да си навлече още повече неприятности.
Нинив изглеждаше потресена, сякаш вече виждаше всички битки и сеещата се смърт; тъмните очи на Егвийн се бяха разширили от тъгата на скръбно разбиране. Лицата им накараха Елейн да потръпне. Едната беше гледала как отрасна Ранд, другата беше расла с него. А сега си го представяха как начева войни. Не Преродения Дракон, а Ранд ал-Тор.
Егвийн видимо се бореше с потреса си и се хвана за най-дребното, най-несъщественото, което Моарейн беше споменала.
— Как може четенето да му навлече неприятности?
— Решил е сам да разбере какво казват Пророчествата за Дракона. — Изражението на Моарейн си остана невъзмутимо, но гласът й изведнъж прозвуча почти толкова уморено, колкото се чувстваше самата Елейн. — Макар да са забранени в Тийр, оказа се, че главният библиотекар на Камъка разполага с девет превода в един заключен сандък. И сега всички са у Ранд. Изтъкнах му стиха, приложим в този случай, и той ми го цитира по един стар кандорски превод.
Тя завърши с гримаса:
— Отнася се за този случай, разбира се, не по-зле, отколкото за всеки друг. Иллиан под властта на Самаил определено е прокълнат град. Поведе ли тайренските копия на война, окове ли Самаил, той ще е изпълнил тези стихове. Древният блян за Преродения Дракон. Но не иска да го разбере. Разполага дори с копие на Древния език, макар да не разбира и дума от него. Тича подир сенки, а Самаил, или Рахвин, или Ланфеар могат да го уловят в примката си преди да съм успяла да го убедя, че греши.
— Той е отчаян. — Кроткият глас на Нинив, Елейн беше сигурна в това, не беше заради Моарейн, а заради Ранд. — Отчаян е и се мъчи сам да намери пътя си.
— И аз съм не по-малко отчаяна — отвърна твърдо Моарейн. — Живота си посветих да го намеря и няма да му позволя да се провали, ако мога да предотвратя това. Почти толкова съм отчаяна, че… — Тя рязко млъкна и облиза устни. — Достатъчно е, че ще направя онова, което трябва.
— Не, не е достатъчно — отвърна рязко Егвийн. — Какво точно смяташ да направиш?