Выбрать главу

— Аз мога да попитам с какво онова нещо е толкова опасно за Ранд — намеси се Егвийн, а Нинив добави:

— Защо не си ни го казвала досега? Защо ни остави да слушаме ден след ден едни и същи приказки, след като можехме вече да сме го разбрали?

Айез Седай вдигна ръце да ги успокои.

— Вие трите тичате слепешката натам, където Лан и стотина Стражници заедно биха се промъквали много предпазливо. Защо според вас не съм прекрачила през тази рамка? Още преди много дни можех да попитам какво трябва да направи Ранд, за да оцелее и да победи, как би могъл да надвие Отстъпниците и Тъмния, как би могъл да се научи да контролира Силата и да се предпази от лудостта достатъчно дълго, за да довърши това, което е негов дълг. — Никоя от трите не проговори. — Има правила — продължи тя. — И опасности. Никой не може да прекрачи този праг повече от веднъж. Само веднъж. Можеш да зададеш три въпроса, но трябва да зададеш и трите наведнъж и да изслушаш отговорите им преди да те пуснат да се върнеш. Лекомислените въпроси, изглежда, се наказват, но също така изглежда, че това, което може да е сериозно за един, може да е лекомислено за друг. Но най-важното е, че въпроси, засягащи Сянката, имат сурови последствия. Ако попиташ за Черната Аджа, можеш да се върнеш мъртва или да излезеш полудяла и ломотеща безсмислици, ако изобщо излезеш. Колкото до Ранд… Не съм сигурна дали е възможно да се зададе въпрос за Преродения Дракон, без по някакъв начин да бъде засегната Сянката. Разбирате ли? Понякога има причини човек да е предпазлив.

— Ти откъде знаеш всичко това? — настоя Нинив и я изгледа ядно. — Върховните лордове със сигурност никога не са пускали никоя Айез Седай да изследва каквото и да било в Хранилището. Ако се съди по мръсотията там, нито едно от нещата не е виждало слънчева светлина от сто години, ако не и повече.

— Много повече, струва ми се — отвърна спокойно Моарейн. — Престанали са да ги събират преди близо триста години. Точно преди да престанат напълно, придобили този тер-ангреал. Дотогава той бил притежание на Първите на Майен, които използвали отговорите, за да им помогнат да опазят Майен от ръцете на Тийр. И са позволили на Айез Седай да го проучат. Тайно, разбира се — Майен никога не се е осмелявал да предизвика гнева на Тийр прекалено открито.

— Щом е бил толкова важен за Майен — попита подозрително Нинив, — защо тогава е тук, в Камъка?

— Защото Първите са взимали лоши решения, наред с добрите, в усилията си да опазят Майен от Тийр. Преди триста години върховните лордове замислили да построят флота и да проследят майенските кораби, за да намерят находищата на рибно масло. Халвар, тогавашният Първи, вдигнал цената на майенското масло за светилници много над цената на маслото от маслините на Тийр и за да убеди още повече върховните лордове, че Майен винаги ще поставя своите интереси под тези на Тийр, им дарил този тер-ангреал. Той самият вече го бил използвал и бил почти толкова млад, колкото Берелайн днес, определено с много години на управление пред себе си и много години на необходима благосклонност от страна на тайренците.

— Бил е глупак — промърмори Елейн. — Майка ми никога не би направила такава грешка.

— Може би не — каза Моарейн. — Но пък и Андор не е някаква малка държавица, притеснена от някоя много по-голяма и силна. Халвар наистина бил глупак, както се оказало — върховните лордове го убили още на следващата година, — но неговата глупост ми предоставя една възможност, ако ми се наложи да прибегна до нея. Опасна, но все пак по-добра от нищо.

Нинив промърмори нещо под нос, вероятно разочарована, че Айез Седай запазва спокойствието си.

— А ние си оставаме там, където си бяхме — въздъхна Егвийн. — Без да знаем коя лъже или дали и двете не лъжат.

— Разпитайте ги отново, ако искате — сви рамене Моарейн. — Разполагате с тях, докато не ги качат на кораба, въпреки че много се съмнявам, че някоя ще промени тепърва версията си. Моят съвет е да помислите за Танчико. Ако Джоя говори истината, това ще отпрати Айез Седай и техните Стражници да пазят Мазрим Таим, не само вас трите. Аз изпратих предупреждение до Амирлин по гълъб още когато чух за първи път версията на Джоя. Всъщност изпратих три гълъба, за да съм сигурна, че поне един ще стигне до Кулата.

— Много сме благодарни, че ни уведоми — отвърна хладно Елейн. Моарейн наистина си я караше както си знае. От друга страна, Амирлин беше изпратила точно тях да заловят Черната Аджа.

Моарейн килна леко глава, сякаш приемаше благодарностите за искрени.

— Няма за какво. Не забравяйте, че вие сте хрътките на Амирлин, пуснати да гонят Черната Аджа. — Леката й усмивка подсказа на Елейн, че знае точно какво си е помислила тя. — Решението накъде ще поемете трябва да си е ваше. Вие също ми го изтъкнахте — добави тя сухо. — Убедена съм, че вашето решение ще е по-лесно от моето. И вярвам също така, че тази нощ ще спите леко, доколкото е останало време за сън преди съмване. Лека нощ.