— Тази жена… — промърмори Елейн, след като вратата зад Айез Седай се затвори. — Понякога направо ми се иска да я удуша. — Тя се тръшна на един от столовете до масата и се намръщи.
Нинив изсумтя нещо като съгласие и пристъпи към тясната масичка до стената, на която имаше сребърни купи, шишенца с подправки и две кани. Една от каните, пълна с вино, бе сложена в бляскава купа с вече почти разтопен лед, донесен чак от Гръбнака на света, опакован в сандъци с трици. Лед посред лято, за да охлади питието на някой върховен лорд — на Елейн й бе трудно да си представи такова нещо.
— Една студена напитка преди лягане няма да ни се отрази зле — каза Нинив и се засуети над виното, водата и подправките.
— Наистина ли го мислиш, това, което ми каза, Егвийн? — попита Елейн. — За Ранд? — Егвийн кимна и Елейн въздъхна. — Помниш ли какво казваше Мин, всички онези нейни шеги за това как си го делим? Понякога се чудя дали това не е било някое нейно видение, за което не ни е разказала. Мислех, че означава, че и двете го обичаме и че тя го разбира. Но ти имаше правото над него, а аз не знаех как да постъпя. Все още не знам, Егвийн. Егвийн, той те обича.
— Ще трябва просто да му се каже направо — отвърна й твърдо Егвийн. — Когато аз се омъжа, ще бъде защото аз го искам, а не просто защото някой мъж очаква да го обичам. Ще бъда мила с него, Елейн, но преди да си отида, ще го накарам да разбере, че е свободен. Независимо дали го иска, или не. Майка ми казва, че мъжете са различни от нас. Казва, че ние искаме да сме влюбени, но само в мъжа, когото желаем. А един мъж има нужда да бъде влюбен, но ще обикне първата жена, която завърже за конец сърцето му.
— Всичко това е много умно — отвърна със свити устни Елейн, — но Берелайн е била в покоите му.
Егвийн изсумтя.
— Каквото и да цели, Берелайн няма да може да задържи ума си на един мъж достатъчно дълго, че да го накара да я обикне. Само преди два дни тя хвърляше погледи на Руарк. След още два ще започне да се усмихва на някой друг. Тя е като Елз Гринуел. Нали си я спомняш? Новачката, дето по цял ден прекарваше в двора за тренировки и мигаше с дългите си клепки на всеки Стражник.
— Тя не е мигала с клепки в спалнята му, и то посред нощ. Та тя беше облечена по-оскъдно от обикновено, ако това изобщо е възможно!
— Смяташ ли тогава да я оставиш да го спечели?
— Не! — Елейн го изрече много енергично, напълно убедена в това, но в следващия миг тонът й прозвуча отчаяно. — О, Егвийн, просто не знам какво да правя. Обичам го. Искам да се омъжа за него. Светлина! Какво ли ще каже майка ми? По-скоро бих прекарала една нощ в килия с Джоя, вместо да слушам лекциите на майка ми. — Андорските благородници, дори в кралските фамилии, се женеха доста често за простосмъртни и това не събуждаше особени коментари — поне в Андор, — но Ранд не можеше да се нарече точно обикновен простосмъртен. Майка й беше напълно способна да изпрати Лини да я довлече у дома за ухото.
— Мургейз едва ли може да каже кой знае какво, ако може да се вярва на Мат — отвърна й Егвийн успокоително. — Дори наполовина да му се вярва. Този лорд Гебрил, по който се е захласнала майка ти, едва ли е подходящият избор за една жена с глава на раменете си.
— Сигурна съм, че Мат преувеличава — сви устни Елейн. Майка й беше твърде проницателна личност, за да си позволи да се прави на глупачка пред всеки срещнат мъж. Ако лорд Гебрил — тя никога не беше чувала това име преди Мат да им го спомене, — ако този тип бе бленувал да вземе надмощие над Мургейз, тя щеше доста грубичко да го разбуди.
Нинив донесе три чашки с подправено вино, седна до двете и каза:
— Е, значи ти, Елейн, разбра, че си влюбена в Ранд, а Егвийн е разбрала, че не е.
Двете млади жени я зяпнаха — едната тъмна, другата руса, но и двете като огледален образ една на друга в изумлението си.
— Имам очи — поясни добродушно Нинив. — И уши, когато не си правите труд да си шепнете. — Отпи от виното си и когато продължи, гласът й беше станал хладен. — И какво смяташ да направиш по въпроса? Ако тази Берелайн е забила нокти в него, няма да е лесно да ги отскубнете. Сигурна ли си, че искаш да направиш това усилие? Знаеш какво е той. Знаеш какво го очаква дори ако оставим Пророчествата настрана. Лудост. Смърт. Колко още му остава? Година? Две? Или ще започне преди лятото да е свършило? Той е мъж, който може да прелива. — Отронваше всяка дума желязно твърдо. — Не забравяй какво са те учили. Не забравяй какво е той.