Елейн изправи глава и не извърна погледа си от Нинив.
— Това няма значение. Сигурно би трябвало, но няма. Може би съм глупава. Не ме интересува. Не мога да променя повика на сърцето си по чужда заповед, Нинив.
Нинив изведнъж се разсмя.
— Исках само да се уверя — каза тя топло. — Ти самата трябва да си сигурна. Не е лесно да се обича един мъж, но точно с този сигурно ще е доста по-трудно. — Усмивката й се стопи и тя продължи: — Но първият ми въпрос така и не получи отговор. Какво смяташ да направиш? Берелайн може и да изглежда мекушава — тя определено кара мъжете да я възприемат така! — но аз не мисля, че е такава. Тя е готова да воюва за това, което иска. И е от онези личности, които упорито държат на нещо, дори и да не го желаят, само защото някоя друга го желае.
— Аз бих я натикала в буре — каза Егвийн и стисна чашата си, все едно че беше гърлото на Първата — и бих я пратила обратно в Майен. В трюма на някой кораб.
Нинив поклати глава и плитката й се люшна.
— Това е много добре, но се опитай да дадеш някакъв полезен съвет. Ако не можеш, по-добре си мълчи и я остави сама да реши какво да прави. — Егвийн я зяпна и тя добави: — Елейн вече ще трябва да се оправя с Ранд, не ти. Ти вече отстъпи, не забравяй.
Забележката й би трябвало да събуди усмивката на Елейн, но това не стана.
— Всичко това уж трябваше да е много по-различно — въздъхна тя. — По-рано си мислех, че един ден ще срещна някой мъж, ще започна да го опознавам в продължение на месеци или години и постепенно ще разбера, че го обичам. Винаги съм смятала, че ще стане така. Ранд почти не го познавам. Говорила съм с него само пет-шест пъти за цяла година. Но разбрах, че съм влюбена в него, едва пет минути, след като очите ми го видяха. — Ето, това наистина беше глупаво. Но пък беше вярно и изобщо не я интересуваше, че е глупаво. Щеше да заяви същото на майка си, лице в лице, както и на Лини. Е, може би за Лини щеше да си помисли. Лини се справяше по много драстичен начин с глупостите и изглежда, продължаваше да смята, че Елейн е на десет години. — Но както стоят нещата, аз дори нямам право да се сърдя на Ранд. Нито на Берелайн. — „Бих го зашлевила през лицето така, че ушите му да звъннат! Бих я пердашила с тояга чак до кораба, които ще я върне в нейния Майен!“ Само че наистина нямаше право и от това й ставаше още по-зле. За яд на самата нея, в гласа й се прокрадна жална нотка. — Какво мога да направя? Той изобщо не се заглежда по мен.
— В Две реки — промълви замислено Егвийн, — ако една жена иска някой мъж да разбере, че се интересува от него, му затъква цветя в косата на Бел Тин или на Слънцеднева. Или може да му извеже празнична риза по всяко време. Или да му го изтъкне, като го помоли да танцува с нея и с никоя друга. — Елейн я изгледа невярващо и тя припряно добави: — Е, не ти предлагам чак да му извежеш риза, но има начини да му се каже какво изпитваш.
— Майенците вярват в откритите признания. — В гласа на Елейн се долавяше горчивина. — Може би така е най-добре. Просто да му го кажа направо. Така поне ще разбере какво изпитвам. Поне ще имам някакво право да…
Тя стисна чашата си, после отпи от виното. Да му го каже направо? Като някоя леконравна майенка! Остави празната чаша и въздъхна дълбоко.
— Но мама какво ще каже?
— По-важното е — промълви нежно Нинив — какво ще направиш, когато се наложи да се махаме оттук. Все едно дали ще е Танчико, или Кулата, или някъде другаде, където ще се наложи да отидем. Какво ще направиш, след като си му казала, че го обичаш, и веднага след това ще трябва да го изоставиш? Ако той те помоли да останеш с него? Ако ти се прииска?
— Ще тръгна. — В гласа на Елейн нямаше колебание, по-скоро се долавяше някаква острота. Нинив не биваше да пита това. — След като аз ще трябва да го приема зад същността му на Преродения Дракон, и той ще трябва да ме приеме такава, каквато съм, със задълженията ми. Искам да стана Айез Седай, Нинив. И това не е някакво детинско забавление. Нито работата, която трите трябва да свършим. Ти наистина ли би допуснала, че ще ви изоставя с Егвийн?
Егвийн побърза да я увери, че такава мисъл изобщо не й е минавала през ума. Нинив също, но доста бавно, което издаваше, че не е съвсем сигурна.
Елейн погледна едната, после другата.
— Всъщност се боях да не ми кажете, че съм глупава затова, че се ядосвам за такова нещо, когато би трябвало да се притесняваме за Черната Аджа.
Леко трепване в очите на Егвийн подсказа, че подобна мисъл й е хрумнала, но Нинив каза: