— Ранд. — Егвийн повиши глас. — Ранд, не мога да чета Древния език. — Стрелна с очи Елейн да я предупреди да не признава, че разбира от това. Не бяха дошли при Ранд, за да му превеждат Пророчествата за Дракона. Щерката-наследница кимна в съгласие и сапфирите в косата й проблеснаха. — Имаме да учим други неща.
Той се изправи и въздъхна.
— Защо ли се надявах. — За миг изглеждаше, че се кани да каже още нещо, но само заби поглед в ботушите си. Егвийн се зачуди как успява да се справя с тайренците при цялата им арогантност, след като така губи самообладание в присъствието на тях двете.
— Дойдохме, за да ти помогнем с преливането — каза му тя. — Със Силата. — Твърденията на Моарейн може би бяха верни — една жена не би могла да научи един мъж как се прелива повече, отколкото как се ражда дете. Егвийн обаче не беше сигурна. Веднъж й се беше сторило, че долавя нещо, сплетено от сайдин. По-точно сякаш нещо бе задържало собствените й потоци здраво като камъните, заприщили вода в яз. Но тя бе научила твърде много извън Кулата, както и вътре; сигурно в знанията й трябваше да има нещо, на което можеше да научи и него, някакво напътствие, което да му предложи.
— Стига да можем — добави Елейн.
По лицето му отново премина сянка на подозрителност. Тази негова рязка смяна на настроенията беше изнервяща.
— Струва ми се, че е по-възможно да се науча да чета Древния език, отколкото вие да… Сигурни ли сте, че това не е работа на Моарейн? Тя ли ви изпрати тук? Смята да ме убеди по някакъв обиколен начин, нали? Някакъв усукан айезседайски заговор, за който няма и да се досетя, преди да съм се омотал в него? — Той кисело изсумтя, вдигна една тъмнозелена дреха от пода зад един от столовете и припряно я навлече. — Съгласих се да приема тази сутрин още няколко от върховните лордове. Ако не ги държа под око, все гледат да се измъкнат от това, което искам. Ще се научат, рано или късно. Сега аз управлявам Тийр. Аз, Преродения Дракон. Ще ги науча аз. Ще трябва да ме извините.
На Егвийн й се дощя да го плесне. Той управлявал Тийр? Е, може и така да е, но тя го помнеше като момче, с агънце, пъхнато под палтото му, горд като петел, че е прогонил вълка, който се е опитал да го отмъкне. Той беше овчар, не крал, и макар сега да си имаше прозвище, от което да му се вирне носът, това, което правеше, не беше добре за него.
Тъкмо се канеше да му каже всичко това, но Елейн я изпревари и заговори гневно:
— Никой не ни е изпращал. Никой. Дойдохме, защото… защото сме загрижени за теб. Може и да не подейства, но би могъл да опиташ. Щом аз… щом ние сме си дали труда да опитаме, ти също би могъл да опиташ. Толкова ли е маловажно за теб, че не можеш и един час да ни отделиш? Заради собствения ти живот?
Той зяпна щерката-наследница така напрегнато, че за момент Егвийн си помисли дали не е забравил, че и тя е тук. После Ранд потръпна и отклони погледа си. Хвърли поглед към Егвийн, помръдна крак и притеснено заби очи в пода.
— Ще се опитам — промърмори Ранд. — Полза никаква, но… Какво искате да направя?
Егвийн си пое дъх. Не беше мислила, че ще е лесно да го убедят. От време на време — и при това твърде често — той се инатеше като магаре.
— Погледни ме — каза тя, обгръщайки сайдар. Остави Силата да я изпълни изцяло, както никога досега, по-пълно от всякога, приемайки всяка капчица, която можеше да удържи; все едно че светлина заля всяка нейна частица, сякаш самата Светлина изпълни всяка нейна пора. Живот сякаш лумна в нея като сноп фойерверки. Никога досега не бе поемала толкова. Потресена осъзна, че не трепери; със сигурност нямаше да може да понесе тази великолепна сладост. Прииска й се да се гмурне в нея, да затанцува и да запее, просто да легне по гръб и да се остави да потече през нея, над нея. Насили се да заговори: — Какво виждаш? Какво усещаш? Погледни ме, Ранд!
Той бавно надигна глава, все още навъсен.
— Виждам теб. Какво очакваш да видя? Да не докосваш Извора? Егвийн, Моарейн е преливала пред мен безброй пъти и никога не съм виждал нищо. Освен това, което прави. Не действа така. Поне дотолкова и аз знам.
— Аз съм по-силна от Моарейн — отвърна му тя твърдо. — Тя би се гърчила на пода или би изпаднала в несвяст, ако се опита да задържи толкова, колкото аз задържам в момента. — Вярно беше, въпреки че никога досега не беше сравнявала така открито дарбата си с тази на Айез Седай.