Вестите за смутове в Салдеа звучаха по-обещаващо — родният й дом може би щеше да се окаже привлекателен за нея, а и той беше чул, че Мазрим Таим, Лъжедракона, бил в ръцете на Айез Седай и безопасен — но що за смутове бяха това, никой не знаеше. Да съчинява нямаше смисъл — тя със сигурност щеше сама да поразпита, преди да се втурне натам. Освен това вълненията в Салдеа можеше да се окажат също толкова лоша работа, колкото другите неща, за които чуваше.
Не можеше и да й каже къде прекарва времето си, тъй като тя неизбежно щеше да го попита защо го прави. Знаеше, че той не е Мат, за да му прави удоволствие да се мотае по пивниците. Да лъже хич не го биваше, затова предпочиташе да мълчи търпеливо пред нея, а тя го гледаше дълго и упорито, килнала глава на една страна. Единственото, което можеше да стори, бе да удвои усилията си да намери някоя мълва, която да я отвлече по-надалече от него. Трябваше да я отпрати някак си далече от себе си, за да не я види загинала. Трябваше.
Егвийн и Нинив прекарваха часове наред в разпити на Джоя и Амико, но без никакъв резултат. Разказите на двете пленнички си оставаха непоклатими. Въпреки протестите на Нинив Егвийн дори опита да разкаже на всяка от тях версията на другата, за да разбере дали няма да се разплете някоя лъжа. Амико ги зяпна и заскимтя, че никога не била чувала за такъв план. Но можел и да е истина. Защо не. Потеше се от усилие да ги удовлетвори. Джоя хладнокръвно ги посъветва да отидат в Танчико, ако искат.
— Както чувам, напоследък този град е станал неприятно място — добави тя невъзмутимо и гарвановите й очи лъснаха. — Кралят едва удържа самия град, а доколкото разбирам, панархесата не може вече да пази гражданския ред. Силни ръце и бързи ножове властват сега в Танчико. Но какво пък, идете, щом ви харесва.
А от Тар Валон — ни вест, ни кост. Нищо, което да ги извести, че Амирлин се е заела с възможната заплаха Мазрим Таим да бъде освободен. Беше изминало предостатъчно време, за да пристигне съобщение по някоя бърза речна лодка или с вестоносец, подменящ конете, откакто Моарейн бе изпратила гълъби — стига наистина да ги беше изпратила. Егвийн и Нинив спореха за това; Нинив беше съгласна, че Айез Седай не може да лъже, но се мъчеше да намери някакво извъртане в твърденията на Моарейн. Моарейн, изглежда, не се притесняваше от липсата на отклик от страна на Амирлин, въпреки че и това беше трудно да се разбере поради кристалното й спокойствие.
Егвийн обаче се притесняваше, и още как, дали Танчико няма да се окаже фалшива следа или някакъв капан. В библиотеката на Камъка се намираха книги за Тарабон и Танчико, но макар да ги чете, докато не я заболяха очите, тя не намери никаква податка за нещо, което да е опасно за Ранд. Жегата и тревогата съвсем не облекчаваха настроението й и понякога тя ставаше раздразнителна като Нинив.
Някои неща вървяха добре, разбира се. Мат все още се намираше в Камъка — очевидно наистина порастваше и започваше да разбира по малко значението на думата „отговорност“. Тя съжаляваше, че не можа да му помогне, но не мислеше, че която и да било жена в Кулата би могла да направи нещо повече. Разбираше жаждата му да узнае, защото тя също я изпитваше, макар към друг вид познание — тя искаше знанията, които можеше да получи единствено в Кулата, нещата, които можеше да разбере и които никой досега не бе знаел как се правят, забравените през вековете неща, които може би щеше да преоткрие.
Авиенда бе започнала да гостува на Егвийн, явно по свой личен избор. Отначало беше предпазлива, но какво пък, все пак тя беше айилка и наистина смяташе, че Егвийн е пълноправна Айез Седай. Въпреки това компанията й беше приятна, макар Егвийн да долавяше понякога в очите й неизречени въпроси. Макар Авиенда да се държеше резервирано, скоро стана съвсем ясно, че притежава остър ум и че чувството й за хумор е сродно с това на Егвийн — понякога и двете започваха да се кикотят като момиченца. Нравите на айилка-та обаче бяха твърде различни от това, с което Егвийн бе свикнала, например неудобството, с което Авиенда седеше на стол, и пълния й потрес, когато веднъж завари Егвийн да се къпе в посребрена вана. Изненадата не бе от това, че я е заварила гола — всъщност когато забеляза, че Егвийн се чувства неудобно, тя смъкна собствените си дрехи и седна на пода да си побъбрят — а от това, че видя Егвийн да седи във вода до гърдите. Очите й се изцъклиха от това, че толкова много вода се цапа. От друга страна, Авиенда така и не можа да разбере защо двете с Елейн не са постъпили по-драстично с Берелайн, щом искат да им се махне от пътя. За един воин беше почти забранено да убие жена, която не се е венчала за копието, но след като нито Елейн, нито Берелайн бяха Деви на копието, то, от гледна точка на Авиенда, беше съвсем в реда на нещата Елейн да предизвика Първата на Майен на дуел с ножове, или ако не — то с юмруци и крака. С ножове все пак било най-добре. Берелайн изглеждала от сорта жени, които можело да ги набиеш няколко пъти и те пак нямало да се откажат от своето. Най-добре било просто да я предизвика и да я убие. Или пък Егвийн можела да го направи вместо нея, като нейна приятелка и почти сестра.