Съставянето на план за действие запълваше повечето му време, ако не се смяташе дебненето и гоненето на върховните лордове. Късче по късче го измъкваше от книгите, които библиотекарите бяха донесли в покоите му, както и от разговорите си с Елейн. Съветът й по отношение на върховните лордове определено се бе оказал полезен — той забелязваше как те трескаво променят преценката си за него, когато им показваше знания за неща, които те самите почти не разбираха. Тя го спря, когато поиска да им каже, че ги е научил от нея.
— Един мъдър владетел приема съвети — каза му тя с усмивка, — но никога не трябва да дава да се разбере, че ги е приел. Накарай ги да мислят, че знаеш повече, отколкото знаеш. На тях това няма да навреди, а на теб ще ти помогне. — Но изглеждаше доволна, че все пак му е хрумнало.
Той не беше съвсем сигурен дали все пак не отлага взимането на някакво решение донякъде заради нея. Три дни планиране, усилия да отгадае какво все още му липсва. Нещо липсваше. Не можеше да направи нищо срещу Отстъпниците — трябваше да ги принуди те да започнат. Три дни, а на четвъртия тя щеше да си замине — за Тар Валон, както той се надяваше — но започнеше ли веднъж да действа, боеше се, че дори кратките мигове, в които оставаха насаме, щяха да свършат. Три дни на откраднати целувки, през което време можеше да забрави, че е нещо друго освен мъж, прегърнал жена. Знаеше, че това е глупава причина, макар и вярна. Изпитваше облекчение от това, че тя като че ли не иска нищо друго освен близостта му, но само в тези мигове можеше да забрави за всякакво взимане на решения, да забрави за съдбата, очакваща Преродения Дракон. Неведнъж бе обмислял дали да не я помоли да остане, но нямаше да е честно да окуражи очакванията й, след като сам той не знаеше какво повече иска от нея освен присъствието й. Стига тя изобщо да имаше някакви очаквания, разбира се. Много по-добре беше да мисли за тях двамата просто като за млади мъж и жена, които ходят заедно в някоя празнична вечер. Така нещата ставаха някак по-лесни; понякога забравяше, че тя е щерката-наследница, а той — прост овчар. Но му се искаше да не си тръгва. Три дни. Трябваше да реши. Трябваше да се задейства. И то в посока, която никой не очаква.
Вечерта на третия ден слънцето бавно се плъзна към хоризонта. Полудръпнатите завеси на спалнята на Ранд убиваха донякъде червеникаво-жълтия блясък. Каландор проблясваше върху пищната си стойка като най-чист кристал.
Ранд изгледа Мейлан и Сюнамон и им подхвърли големия свитък пергаменти. Договор, изрядно изписан, на който му липсваха само подписите и печатите. Свитъкът удари Мейлан в гърдите и той го хвана инстинктивно; поклони се, сякаш удостоен с висока чест, но пестеливата му усмивка разкри стиснатите му зъби.
Сюнамон запристъпва от крак на крак, триейки потните си длани.
— Всичко е както заповядахте, милорд Дракон — изломоти той притеснено. — Зърно срещу кораби…
— И две хиляди тайренски войници — прекъсна го Ранд. — Които да се погрижат за правилното разпределяне на зърното и да защитят тайренските интереси. — Гласът му беше леден, но стомахът му сякаш кипеше; изгаряше от желание да заблъска с юмруци тези двама тъпаци. — Две хиляди души. Под командата на лорд Ториан!
— Върховният лорд Ториан има личен интерес от отношенията с Майен, милорд Дракон — отвърна Мейлан.
— Той има интерес само да принуди една жена да му обърне внимание, при положение че тя не иска дори и да го погледне! — изрева Ранд. — Зърно за кораби, казах! Никакви войници. И разбира се, никакъв проклет Ториан! Вие изобщо говорихте ли с Берелайн?
Те примигнаха, сякаш не бяха разбрали въпроса му. Това вече беше прекалено. Той замахна към сайдин. Пергаментите в ръцете на Мейлан лумнаха в пламъци. С рев, Мейлан запокити горящия вързоп в празната камина и припряно заизтупва искрите и саждите от червеното си копринено палто. Сюнамон зяпна в горящите листове, които пукаха и почерняваха, и долната му челюст увисна.
— Ще отидете при Берелайн — каза им Ранд, сам учуден от спокойния си тон. — До утре по обед да сте й предложили договора, който искам, иначе до утре по залез слънце ще ви обеся и двамата. Ако се наложи да беся върховни лордове всеки ден, двама по двама, ще го направя. До един ще ви пратя на бесилката, ако не ми се подчинявате. А сега се махайте от очите ми.