Опасен блясък просветна в очите й, но бързо изгасна.
— Знаеш ли защо някои се страхуват от теб? Представа имаш ли? Защото се боят, че Великият властелин на Мрака ще ти отреди място над тях.
Смехът на Ранд изненада и самия него.
— Великият властелин на Мрака ли? Значи и ти не можеш да произнесеш истинското му име? Знам, че със сигурност не се боиш да привлечеш вниманието му. Или се боиш?
— Би било сквернословие — отвърна тя простодушие — Но те са прави да се боят, Самаил и останалите. Великият властелин наистина те иска. Иска да те издигне над всички други. Той ми го каза.
— Това са глупости! Тъмния все още е окован в Шайол Гул, иначе сега щеше да се сражава в Тармон Гай-дон. А ако знаеше, че съществувам, щеше да ме иска мъртъв. Смятам да се бия с него.
— О, знае той. Великият властелин знае повече, отколкото можеш да си представиш. И наистина е възможно да се говори с него. Иди в Шайол Гул, в Ямата на Ориста, и там ще можеш… да го чуеш. Можеш да… се окъпеш в близостта му. — Друга светлина огря лицето й. Екстаз. Тя вдиша през полуразтворените си устни и за миг сякаш се взря в нещо далечно и омайващо. — С думи не можеш дори да понечиш да го опишеш. Трябва да го опиташ, за да го разбереш! Трябва да го опиташ! — Гледаше го в лицето с тъмни, широко отворени, настояващи очи. — Коленичи пред Великия властелин и той ще те постави над всички останали. Ще те остави да царстваш на воля, стига да коленичиш пред него. Да го признаеш. Нищо повече. Той ми каза това. Ашмодеан ще те научи да владееш Силата, без тя да те убие, ще те научи какво можеш да правиш с нея. Позволи ми да ти помогна. Можем да унищожим останалите. На Великия властелин му е все едно. Можем всички да ги унищожим, дори Ашмодеан, след като те научи на всичко, което трябва да знаеш. Двамата с теб можем да властваме над света под егидата на Великия властелин, във вечността. — Гласът й спадна до шепот, нетърпелив и боязлив едновременно. — Тъкмо преди края бяха сътворени два велики ша-ангреала: един, който можеш да използваш ти, другия — за мен. Много по-могъщи от този меч. Силата им е невъобразима. С тях можем да предизвикаме дори… Великия властелин. Дори Създателя!
— Ти си полудяла — отвърна той хрипливо. — Бащата на лъжите казва, че ще ме остави на свобода? Аз съм роден, за да се сразя с него. Затова съм тук, за да изпълня Пророчествата. Ще се сражавам с него, и с всички вас, до часа на Последната битка! До последния си дъх!
— Не е нужно. Пророчеството не е нищо повече от знак за това, за което се надяват хората. Изпълването на Пророчествата само ще те обвърже по пътека, водеща към Тармон Гай-дон и към твоята гибел. Могедиен или Самаил могат да унищожат тялото ти. Великият властелин на Мрака може да унищожи душата ти. Край окончателен и безвъзвратен. Няма повече да се родиш, колкото и да се върти Колелото на времето!
— Не!
Погледът й се задържа върху него сякаш цяла вечност. Той почти усещаше как го претегля — като на везни.
— Бих могла да те взема със себе си — промълви тя най-сетне. — Да те обърна на страната на Великия властелин, колкото и да не искаш да повярваш. Има начини.
Замълча, сякаш да види дали думите й са му подействали. Пот потече по гърба му, но той не сведе глава. Трябваше да направи някакво усилие, все едно дали му бе останала възможност. Втори опит да досегне сайдин безславно издрънча в невидимата преграда. Остави очите си да блуждаят, все едно че премисляше. Каландор беше зад него, толкова далече, сякаш трябваше да се пресегне през Аритския океан. Ножът му лежеше на масичката до леглото, до полудовършената лисица, която дялкаше от дърво. Безформените буци метал, които сякаш му се надсмиваха от перваза на камината, облечен в дрипи мъж, прокрадващ се през вратата с нож в ръка, книгите, лежащи разхвърляни навсякъде. Напрегнат, той се извърна отново към Ланфеар.
— Винаги си бил опърничав — промърмори тя. — Този път няма да те взема. Искам да дойдеш при мен по своя воля. И това ще стане. Какво има? Защо си се намръщил?