Тайренците вече не изглеждаха така хубавички, както доскоро. Загубилите блясъка си брони бяха набраздени и очукани; дрехите им бяха раздрани и подгизнали от кръв. Някои бяха останали без шлемове и мнозина се подпираха на копията си, сякаш това бе последната опора, която можеше да ги задържи изправени. Сигурно така и беше. Дишаха тежко, с подивели лица, по които се смесваше ужас и сляпа вцепененост. Гледаха колебливо към Ранд — с изплашени, бягащи погледи — сякаш той е призовал тези твари чак от самата Погибел.
— Избършете върховете на копията — нареди им той. — Кръвта на един Чезнещ разяжда стоманата по-лошо от киселина, ако се остави дълго. — Повечето се раздвижиха колебливо, за да изпълнят нареждането му, използвайки онова, което им бе подръка — дрехите на собствените си убити.
Шумът от друга битка доехтя откъм коридорите. Далечни викове, примесени с приглушен ек на метал. На два пъти му се бяха подчинили. Време беше да провери дали биха направили повече. Извръщайки се с гръб към тях, той закрачи през преддверието към звуците на битката и заповяда:
— След мен. — Вдигна изкования си от огън меч, за да им напомни кой е, надявайки се, че това напомняне не ще му докара копие в гърба. Трябваше да рискува. — Камъкът стои! За Камъка!
За миг кухият кънтеж на собствените му стъпки бе единственият звук в залата; после започна да го следва тропотът на ботуши.
— За Камъка! — извика един от мъжете, после друг: — За Камъка и за лорд Дракона! — Нови гласове го подеха: — За Камъка и за лорд Дракона! — Ранд се забърза, затича и поведе навътре в Камъка окървавената си рат от двадесет и трима Бранители.
Къде беше Ланфеар и каква роля бе имала тя в това? Малко време имаше да се чуди. По коридорите на Камъка се стелеха трупове, окъпани в локви кръв, тук един, два-три по-нататък, на Бранители, на слуги, на айилци. Жени — също, знатни дами в ленените им нощници и облечени във вълна прислужнички, съсечени в бягство. Тролоците не се интересуваха кого убиват; правеха го за удоволствие. Мърдраалите бяха още по-лоши — Получовеците се гордееха с причинената от тях болка и смърт.
Малко по-надълбоко Тийрският камък кипеше. Групи тролоци вилнееха по коридорите, къде предвождани от мърдраал, къде сами, сражавайки се с айилци или Бранители, съсичайки на място невъоръжени несретници, душейки за нови жертви. Ранд водеше малката си рат срещу всяка сенчеста твар, която видеше, и мечът му режеше груба плът и черна броня с еднаква лекота. Само айилците срещаха Чезнещите очи в очи, без да тръпнат. Айилците и Ранд. Той подминаваше тролоци, за да се добере до Чезнещи; понякога мърдраалът повличаше след себе си по дузина или по двама тролоци в своята гибел, друг път — нито един.
Някои от Бранителите му падаха и не ставаха повече, но местата им се заемаха от айилци, все повече и повече. Групи мъже се отцепваха настрани в яростни схватки, заглъхващи сред викове и дрънчене като в пощуряла ковачница. Други мъже се понасяха след Ранд, падаха, заместваха ги нови, докато не остана нито един от онези, с които бе започнал. Понякога се сражаваше сам или се затичваше по някой коридор, пуст с изключение на самия него и на дебнещата го смърт, следвайки звуците на далечно сражение.
Веднъж, с двама Бранители, сред колонада, откриваща гледка към продълговата зала с много входове, зърна Моарейн и Лан, обкръжени от тролоци. Айез Седай стоеше на място, вдигнала глава като някоя приказна кралица на битките, и зверските туловища около нея лумваха в пламъци — но веднага биваха замествани от други, връхлитащи през една или друга от вратите, по шест-седем наведнъж. Мечът на Лан се грижеше за онези, които успяваха да се измъкнат от пламъците на Моарейн. Хълбоците и лицето на Стражника бяха облени в кръв, но той въртеше меча така хладнокръвно, сякаш тренираше пред огледало. А после един тролок с вълча муцуна замахна с тайренско копие към гърба на Моарейн. Лан се извъртя, сякаш имаше очи и на тила си, и съсече крака на тролока през коляното. Тролокът падна с вой, но успя да забие върха на копието в Лан, докато друг удари тромаво Стражника с опакото на секирата си. Коленете на Лан се превиха.