„Четиристотин седемдесет и три години, ако трябва да сме точни“ — помисли си Егвийн. Или вече бяха станали четиристотин седемдесет и четири? Кога беше умряла Корианин? Ако Егвийн бе имала възможност да завърши обучението си като новачка в Кулата, за да се изучи за Посветена, може би щеше да знае. Толкова много неща щеше да знае.
В кесийката на Егвийн имаше списък на тер-ангреали, повечето от които съвсем малки, колкото да ги пъхнеш в джоб, откраднати от Черната Аджа, когато бяха напуснали Кулата. И трите имаха по един препис. Срещу тринадесет от откраднатите тер-ангреали пишеше „предназначение неизвестно“ и „за последен път проучени от Корианин Недеал“. Но ако Корианин Седай наистина не бе открила тяхното точно предназначение, то Егвийн беше сигурна за най-същественото. Те осигуряваха достъп до Тел-айеран-риод — не толкова лесно като каменния пръстен, и може би не без преливане, но го правеха.
Два от тях бяха иззели от Джоя и Амико: един железен диск, само два пръста в диаметър, изписан от двете страни с плътна спирала, и една плочка, не по-дълга от дланта й, явно от чист кехлибар и въпреки това — толкова здрава, че можеше да среже стомана, със спяща жена, кой знае как гравирана от едната й страна. Амико свободно беше говорила за тях, също както и Джоя, след един разпит в присъствието на Моарейн, от което Мраколюбката беше пребледняла и се държеше съвсем кротко. Преливаш поток от Духа в един от двата тер-ангреала и той те отвежда в съня ти, а след това в Тел-айеран-риод. Елейн беше изпробвала за кратко и двата й бяха подействали, макар че единственото, което бе видяла, бе вътрешността на Камъка, както и Кралският дворец на Мургейз в Кемлин.
Егвийн не беше много съгласна с това, колкото и кратко да бе посещението, но не от ревност. Не успя да спори достатъчно убедително, защото се боеше, че Елейн и Нинив ще доловят онова, което я безпокои, по гласа й.
Два възвърнати означаваше, че други единадесет са все още в ръцете на Черната Аджа. Точно това се бе опитала да подчертае Егвийн. Единадесет тер-ангреала, които можеха да отведат една жена в Тел-айеран-риод, все в ръцете на Черната Аджа. Когато Елейн извършваше кратките си пътувания в Невидимия свят, можеше да се натъкне на очакващите я там жени от Черната Аджа, да се сблъска с тях преди да е разбрала, че са там. При тази мисъл стомахът й се сгърчи. Сега можеха да чакат нея. Едва ли; едва ли нарочно — та как можеха да знаят, че тя идва? — но можеха да се окажат там, когато се прехвърлеше. Срещу една можеше да се изправи, освен ако не бъдеше изненадана, а не смяташе да го позволи. Но ако наистина я изненадаха? Две или три наведнъж? Лиандрин и Рианна, Чезмал Емри и Джеане Кайде, и всички останали — наведнъж?
Загледа намръщено картата. Ужасната изминала нощ беше пришпорила всичко. Щом тварите на Сянката можеха да нападнат Камъка, щом една от Отстъпниците можеше изведнъж да се появи сред тях, тя не можеше да се поддаде на страха. Трябваше да разберат какво да правят. Трябваше да се доберат до нещо повече от неясната версия на Амико. До нещо, каквото и да е. Само да можеше да разбере къде ли се намира окованият в клетка Мазрим Таим по пътя към Тар Валон или да можеше някак си да се промъкне в сънищата на Амирлин и да поговорят. Може би тези неща бяха възможни за една Съновница. Дори и да бяха, тя все още не знаеше как. Танчико — с него май трябваше да се залови.
— Трябва да тръгна сама, Авиенда. Трябва. — Смяташе, че гласът й е спокоен и уверен, но Елейн успокояващо я потупа по рамото.
Всъщност Егвийн не знаеше защо така задълбочено оглежда картата. Вече я бе запомнила, всяко нещо по нея, съотнесено към всичко останало. Каквото съществуваше в този свят, го имаше и в Света на сънищата, но понякога, разбира се, имаше и друго. Нямаше определена цел. Тя прелисти книгата до единствената гравюра, показваща вътрешността на сграда, обозначена на картата като „Дворецът на панархесата“. Нямаше да е от голяма полза да се озове в някоя зала без никаква представа къде точно се намира. Едва ли нещо от тази книга изобщо щеше да й е от полза. Изхвърли тази мисъл от ума си. Трябваше да вярва, че има някаква възможност.