— Добре де, ще си помисля — каза Харт. — Имат ли някакви табута? Какво не бива да се споменава?
— Никаква религия! — отвърна издателят. — Нещо подобно сякаш имат, но нека заобиколим тази плъзгава тема. Сантименталните теми отпадат. Те купуват жените си и с любов не се занимават. Съкровища, преследвания, мъките на алчността — това ще бъде основата. Всеки стандартен справочник ще ти даде нужните сведения. Колкото по-ужасни са фантастичните оръжия, толкова по-добре. Кръв, кръв, повече кръв. Дай им ненавист в изобилие. Отмъщение и силни усещания. Главната ти задача ще бъде — напрежението да не спада.
— Добре, ще си помисля.
— Вече втори път повтаряш тази фраза.
— Напоследък не ми върви, Бен. Преди веднага щях да ти кажа „да“ и щях да произвеждам с тонове подобна смес.
— Нима си изгубил форма?
— Работата не е във формата, а в машината. Моят съчинител е истинска бракма. Със същият успех бих писал на листа със собствените си ръце.
Само при мисълта за подобна непристойност на Ирвинг му се повдигна.
— Поправи го — посъветва го. — Отвори капака, бръкни тук, бръкни там.
— Което не умея, не го умея. Преди всичко моделът е прекалено стар, почти излязъл от употреба.
— Е, постарай се да направиш каквото можеш. Искам да те запазя сред моите доставчици.
Влезе секретарката и без да погледне Харт, хвърли ръкописа на бюрото. От мястото, където седеше, той различи веднага думите напечатани от машината на първата страница:
„Да се отхвърли!“
— Прекалено извъртяно — поясни момичето. — Мили едва си спаси интерфейса.
Ирвинг метна ръкописа на Харт.
— Извинявай, Кеймп. Надявам се, че следващият път повече ще ти провърви.
Харт се надигна, стискайки ръкописа в ръка.
— Ще се опитам да взема новата ти поръчка — произнесе тихо той и си тръгна.
— Чакай, чакай — викна след него Ирвинг съчувствено.
Харт се обърна, а Бен извади от портфейла си две десетачки и му ги протегна.
— Не! — отсече твърдо Харт, докато поглъщаше парите с очи.
— Давам ти ги назаем — произнесе издателят. — Дявол да те вземе, нима ще ми откажеш един заем? Ще ми ги върнеш, когато съчиниш…
— Благодаря ти, Бен. Никога няма да забравя твоята доброта.
Той пъхна банкнотите в джоба си и побърза да се оттегли. В гърлото си усещаше пареща болка, а на сърцето му сякаш бе легнал студен тежък камък.
„Имам добри новини за теб — бе казал Бен. — Нужна ни е добре направена макулатура.“
Добре направена макулатура.
Ето докъде бе стигнал!
Когато Харт отново се появи в бар „Блещукащата звездица“ с пари в джоба и със страстното желание да надигне чаша студена бира, от постоянните посетители беше само Анджела Маре, която пиеше някаква дива розова смес, изглеждаща смъртно отровна. Отгоре на всичкото тя бе вдигнала очилата над челото си, а косите си бе вчесала назад. Очевидно празнуваше литературен успех.
„Колко нелепо се облича — помисли си Харт. — Та тя е привлекателна жена, а се прави на повлекана…“
Едва Харт се настани до нея и Блейк, бармана, излезе иззад тезгяха и като опря юмруци в хълбоците си, мълчаливо застана до него.
— Чаша бира — изрече Харт.
— Не давам вече на вересия — отвърна рязко барманът, като го пронизваше с прокурорски поглед.
— И ти си един! Плащам.
Блейк се намръщи.
— Щом имаш пари, плати си сметките.
— Чак толкова не съм забогатял. Ще ми сервираш ли бира или не?
Докато наблюдаваше как Блейк се връща зад тезгяха, Харт с вътрешно задоволство се възрадва на собствената си предвидливост: по пътя насам бе купил кутия цигари и така бе развалил една от десетачкита. Ако бе показал, дори за миг, банкнотата, барманът веднага би налетял като орел и би я взел заради дълговете му.
— Май са ти подхвърлили нещичко? — приветства го с въпрос Анджела.
— Аванс — излъга Харт, с цел да не урони мъжкото си достойнство. — Ирвинг ми поръча това-онова. Казва, че поръчката е голяма. Макар хонорарът да не е чак толкова…
Дойде Блейк с бирата, тропна чашата на масата и зачака Харт да направи нужното. Харт плати в брой и барманът си тръгна, като влачеше крака си.
— Чу ли за Джаспър? — запита Анджела.
Харт поклати отрицателно глава.
— Напоследък нищо не съм чувал. Да не е завършил някаква книга?
Анджела направо просия.
— Излиза в отпуск. Представяш ли си? Той — и изведнъж излиза в отпуск!
— Че какво му е особеното? — възрази Харт. — Джаспър си продава нещата. Той единствен от нас е заангажиран месеци напред!