— Не е там работата, Кеймп. Ще си умреш на място, като го разбереш. Джаспър смята, че ако излезе в отпуск ще пише по-добре!
— Че защо пък не? Нали Дон беше ходил миналата година на летен лагер. В един от онези, които рекламират под девиза „Хляб наш насущни“…
— Всичко на всичко с което се занимават там — възрази Анджела, — е, че зубрят отново механиката. Нещо като повтаряне на курса по устройство на съчинителите. Как да преоборудваме старата бракма, че тя да ни дава свежи неща…
— Аз пък не разбирам, защо Джаспър да не излезе в отпуск, щом има достатъчно пари?
— Колко си бил тъп — разсърди се Анджела. — Нима наистина не разбираш, къде се крие разковничето?
— За разбиране, разбирам. Джаспър и досега не се е отказал от мисълта, че в нашата работа присъства така нареченият фактор на личността. Не го задоволяват сведенията от стандартните справочници или от енциклопедиите. Не е съгласен съчинителя да описва чувства, които той самият никога не е изпитвал. Нещо повече — оказа се достатъчно неразумен да го заяви на глас. И ти заедно с останалите започнахте да му се надсмивате. Следва ли да се удивяваме, че човекът е станал малко ексцентричен, а? Следва ли да се удивяваме, че той е хлопнал вратата, страни и се крие от нас?
— Заключената врата — злобно се изрази Анджела — е символ за подобен луд като него.
— Аз също бих хлопнал вратата — отвърна Харт. — Аз с удоволствие бих се превърнал в такъв ексцентрик, стига да печатах разкази като него. Бих ходил изправен на ръце. Щях да се облека в саронга. Щях да нацапам лицето си със синя боя…
— Хайде, хайде, сякаш наистина вярваш, че той е прав?
Той отново поклати глава.
— Не, не мисля, че е прав. Аз мисля иначе. Но щом той иска да мисли по своему, то да си мисли както му се харесва.
— А, не! — възкликна тя. — Ти мислиш като него, написано е на челото ти. Допускаш творчество, което да е независимо от машините.
— Не, не допускам. Аз добре зная, че творчеството не е наша привилегия, а е на машината. Ние с тебе сме само едни занаятчии, живеещи по мансардите. Механиците на литературата. И предполагам, че така трябва да бъде. Разбира се в нас е още жива носталгията по миналото. Тя е съществувала във всички епохи. Къде сте вие благословени стари времена, когато литературните произведения са били писани с кръвта на сърцата…
— Дали е било така или не, но кръв и ние проливаме…
— Джаспър е роден механик — заяви той. — Това определено ми липсва. Аз не умея да си поправя дори кофата за смет. Само да знаете как той си е модернизирал агрегата…
— Може да наемем някого, който да направи ремонта. Има достатъчно фирми, които прекрасно се оправят с подобна работа.
— Да, ама за това не ми достигат парите. — Той пресуши чашата си и се поинтересува: — А ти какво пиеш? Искаш ли още едно?
Тя блъсна настрани чашата си.
— Не ми харесва тази помия. По добре поръчай и на мен бира, ако нямаш нищо против.
Харт махна на Блейк да донесе още две бири.
— С какво се занимаваш сега, Анджела? — попита той. — Все още ли работиш над романа си?
— Правя филми.
— И аз от днес ще се захвана със същото. За поръчката на Ирвинг трябва главен герой. Едър, силен, буен, но не прекалено страшен. Ще го потърся някъде по реката…
— Наистина такива се търсят, Кеймп — каза тя. — Извънземните поумняха, дори и най-далечените. Вчера платих на един двадесетачка, а между нас казано не представлява нищо особено.
— Е, нали е по-евтино, отколкото да се купуват готови филма.
— Напълно съм съгласна. Но пък трябва да се работи повече.
Блейк донесе бирата и Харт веднага му плати.
— Вземи ленти от новия тип — посъветва го Анджела. — Показателите им са много по-добри. Контрастът е невероятно висок, следователно улавят повече странични фактори. Характерите се изобразяват по-плавно. Придобиваш способността да виждаш всички отенъци на изследваната личност. Персонажите стават по-достоверни. Аз употребявам такава.
— Сигурно за нея ще ми съдерат кожата — подметна той.
— Прав си, така е — съгласи се тя. — Доста е скъпа.
— Останали са ми още няколко стари ленти. Ще трябва да ги употребя.
— Мога да ти дам назаем една петдесетачка, ако нямаш нищо против.
Той решително поклати глава.
— Благодаря, Анджела. Може да прося за някое и друго питие, да обядвам за чужда сметка, но не мога да ти взема тези пари, като знам, че са ти нужни. Сред нас няма богаташи, които да имат възможност да раздават пари на заем.
— Аз ти ги предлагам с чисто сърце. Ако размислиш…
— Още по една бира? — прекъсна неприятната тема Харт.