— Успокой се, докторе. Успокой се. Ти си прав.
— И защо смятате, че това същество е болно?
— Както вече казах, то плачеше и аз…
— Може да е плакало от самотата, от уплаха, от мъка? Може да се е заблудило?
Докторът отново се насочи към вратата.
— Благодаря, докторе.
— Няма за какво. — Старецът нерешително се спря на прага. — Случайно да ви е останал някой и друг долар? Нещо напоследък се поизхарчих…
— Заповядай — протегна му хартийката Харт.
— Утре ще дойда отново — обеща Жуйар.
Той тежко заизкачва стълбите. Анджела се намръщи.
— Не трябваше да му даваш пари, Кеймп. Сега ще се напие и ти ще трябва да отговаряш…
— За един долар няма да успее — възрази Харт.
— Ти смяташ така. Но онази помия, която той пие…
— Нека да си я пие. Заслужава поне мъничко щастие.
— Но… — Анджела кимна към съществото на кревата.
— Ти чу какво каза докторът. Нищо не може да направи. Когато съществото се събуди, ако въобще се събуди, може би само ще ни каже, какво е станало с него. Да си призная, не разчитам особено…
Той се приближи до кревата и огледа внимателно съществото. То изглеждаше отблъскващо и дори отвратително — в него нямаше нищо хуманоидно. И в същото това време от „одеялцето“ вееше такава самота, такава беззащитност, че на Харт му се сви гърлото.
— Май не трябваше да го взимам — измърмори той. — Бях вече го отминал, но то така заплака, че аз не издържах. Сигурно въобще не си струваше да се свързвам с него. Та аз не мога да му помогна. Ако го бях оставил, нещата му можеха да тръгнат на добро. Нищо чудно да го търсят други извънземни…
— Всичко си направил правилно — прекъсна го Анджела. — Защо винаги воюваш с вятърни мелници? — Тя пресече стаята и седна в креслото. Той отиде до прозореца и мрачно загледа покривите на сградите. — А на теб какво ти се е случило?
— Нищо особено.
— Виж си само дрехите!
— Изхвърлиха ме от една кръчма. Опитах се да заснема филм.
— Без да плащаш?
— Нали нямам никакви пари.
— Давах ти петдесетачка.
— Да, така е. Но не ги взех. Нима не искаш да ме разбереш, Анджела? Не можех да ги взема и това е!
Тя каза меко:
— Ти направо бедстваш, Кеймп…
Той подскочи, сякаш го бяха ударили. Кой я молеше да говори за това? Какво право имаше тя! Тя самата… Харт успя да спре преди думите да излетят извън устата му.
Тя беше права. Предложи му петдесетачка — но работата не беше само в парите. Тя имаше право да каже за това, защото разбираше, че е заслужила това право. Та никой друг в целия свят не се отнасяше към него така искрено…
— Не мога повече да пиша, Анджела — зажалва се той. — Колкото и да се старая нищо свястно не излиза. Машината ми е истинска развалина, филмите ми са износени, има дори залепени…
— Днеска ял ли си нещо?
— Нали заедно пихме бира, а после обърнах една чаша бока.
— Не наричай това ядене. Измий се, преоблечи се, сетне слизаме долу и ще купим нещо за ядене.
— За храна ще ми стигнат парите.
— Знам. Каза ми за аванса от Ирвинг.
— Това не беше аванс.
— И това знам, Кеймп.
— А какво ще стане с извънземния?
— Нищо няма да му стане. Ще хапнем и ще се върнем. Ти какво смяташ, че през цялото време ще стоим край него ли? И понятие си нямаме как да му помогнем.
— Наистина си права.
— Разбира се, че съм права. Върви и се умий. Не забравяй да си очистиш и ушите.
В „Блещукащата звездица“ беше само Джаспър Хансен. Те отидоха при него. Той завършваше порция свински крачета с кисело зеле и я поливаше с вино, което изглеждаше като истинско светотатство.
— Къде са останалите? — попита Анджела.
— В съседство, на почерпка — обясни Джаспър. — Някой е продал книга.
— Познаваме ли го?
— Не, по дяволите! Просто някой е продал книга и толкоз. Откога се иска официално запознанство за поливане на излязла книга?
— Досега не съм чувала нищо подобно.
— Че кой е чувал? Някакъв чудак погледна през вратата, викна, че черпи и всички заедно станаха и тръгнаха. Само аз останах. Какво ме засяга някаква си излязла книга. Достатъчно работа ме чака.
— И хапването ли е безплатно — осведоми се Анджела.
— Естествено. Впрочем работата не е в това. Макар да сме достойни, уважаващи себе си занаятчии, а пък всеки е готов да си потроши краката, само и само да хване аванта.