Няколко закъсняли студента се вмъкнаха в залата като тихо се подредиха по катедрите.
— Днес искам да ви разкажа за моите изледвания за живота на динозаврите. Навярно те са били топлокръвни, притежавали са признаци на висока физиологична организация. Големите находища на склети на динозаври водят до залючението, че те са били стадни животни, предполагам, че не са били глупави. Въпреки огромните си размери те са успявали да уловят плячката си, това говори за интелектуален потенцял, който може да е намерил и някакво реално приложение, не само за лов. Не е изключено динозаврите да са имали един вид „език“ на който да са обменяли важна за тях информация. Това и обстоятелството, че са били многобройни не може да не е водило до конфликти.
Тук залата се поразсъни и разбра шегата. Тя стана и бисера на тази иначе скучна лекция, но лекциите на професора никога не бяха много занимателни.
— Предните лапи на бипедализните динозаври спокойно могат да държат камък или дърво. Това би улеснило не само ловът, но и защитата от евентуално нападение. Някои учени даже претендират, че динозаврите може да са имали своя цивилизация със съответната йерархия, крал и аристокрация, но внезапното изчезване на динозаврите и унищожителната сила на вековете крият тези интересни събития под дебело було, което все още не можем да повдигнем.
В този момент се разнесе звън и професора със съжеление забеляза, че интереса към лекцията му изразен с приомите на математиката клони към нула.
Студентите напуснаха залата и се отправиха към близкото заведение за бързи закуски. Професор Андрюс не бе почитател на бургерите и колата затова реши да вечеря в италианският ресторант надолу по 3-то авеню.
Долината продължаваше своят скучен живот. Хората идваха и си отиваха, раждаха се и умираха, но долината си оставаше все същата. Всъшност тя изглеждаше доста странно. Бе изградена от четири грамадни скали които сключваха ъгъл почти под деведесет грауса. Отвън тя беше по скоро кръгла, но това не можеше да се каже от човек с бедна фантазия защото от западната страна имаше каменна кариера, която разваляше общия пейзаж.
Годината бе ’68-а. Събитията в Корея, Виетнам и още няколо неявни бойни между двата „гранда“ наостри политическата обстановка. За да се помирят бе организирана среща на високо равнище, коята трябваше да уреди тази „кавга“. Но по едно нещастно обстоятелство, лошият обрат на преговорите и една чаша стар сок от ананас доведоха нещата до най-лошото. На 13 септември 1968г. в 6:30 часа централно европейско време започна най-кратката, най-смъртоносната и последна война между хората. Стотици „гъби“ изникнаха на лицето на измъчената земя. За миг тя светна като коледно дръвче от атомните и водородни взривове. Всичко живо беше пометено и към 6:30 вечерта можеше да се каже, че човешкият род не съществува. С него си отидоха и други милиони видове, които изобщо нямаха никаква вина за човешката глупост. На планетата Земя, която вече беше сива, а не синьо-зелена, остана само една форма на живот. Еволюцията, която току-що изгуби едно от най-добрите си произведения, веднага се зае за работа и започна да променя и адаптира съществото. Милиони години бяха необходими на майката природа да възтанови всичко това което хората бяха разрушили за толкова малко време.
Една сутрин, когато над домовете на хилядите жители на Долината изгря слънцето, един професор обмисляше своята реч пред учениците. Той трябваше да им разкаже за двукраката форма на живот, която се основаваше предимно на въглерод, кислород, азот, плутоний(?!?), уран(?!?) и други елементи от средата на химическата му таблица. Те са били огромни, част от тях са били хишници, а други със смесено хранене. Интересно е, че част от тях са развили способноста да ходят на два крака. Това бе довело до закърняване на пръстите на давата задни крака и те вече не са можели да задържат предмети с тях. Все пак професора не можеше да проумее как едно същество изразходващо толкова енергия за да се движи, храни и т.н. може да има някакви по-значителни умствени процеси. Не му се спореше с декана по въпроса дали е възможно тези същества да са имали някаква цивилизация. Професора искрено се учуди как може хлебарка да вярва на такива детски приказки.