— Като моя баща — каза рязко Сюзан и вдигна поглед от ръцете си. — Много се изнервя, когато някой спомене Мемориала за Виетнам или Титаник или как някой се жертвал, за да спаси друг. И отказва да говори за мама.
Каси забеляза как и други членове на кръга се стреснаха. На повечето от лицата се изписа разбиране.
— Или моят баща — каза Диана учудено. — Все говори колко била смела мама, но никога не е казвал защо. Нищо чудно, ако не е отишъл и я е оставил да се бие сама… — и тя прехапа устни измъчено. — Ужасно е да научиш такова нещо за баща си.
— Да. Е, при мен е още по-зле — рече Дебора мрачно. — И двамата ми родители не са отишли. Вашите също — обърна се тя към братята Хендерсън, които се спогледаха навъсено.
— Нима останалите, които сме без родители, сме извадили късмет?! — попита Мелани и вдигна вежди.
— Поне знаете, че са били смели — каза кратко Дебора. — Ти, Адам, Лоръл и Ник има с какво да се гордеете. Предпочитам да ме гледа баба или леля, вместо родителите ми да си крещят постоянно, защото се срамуват от себе си.
Каси пак обърна поглед към Ник и видя как лицето му се отпусна за пръв път, откакто го познаваше. Така изглеждаше различен, някак по-нежен, по-уязвим. В същия миг той вдигна поглед, очите им се срещнаха и Ник забеляза, че тя го наблюдава. Каси искаше да отмести поглед, но не можеше, и за нейна изненада, този път у него не се четеше враждебност. Устните му се разтегнаха в лека, иронична усмивка и на нея й се прииска да му се усмихне съчувствено.
После осъзна, че Фей ги гледа. Обърна се и бързо заговори на всички:
— Родителите ви са били убити, защото не са били заедно. Или поне така каза баба. Каза и че сега ние сме в опасност и че той отново е жив — че е истински, дишащ човек. Няма да е с белези от изгаряне, няма да прилича на чудовище и когато го видим, може би няма да го познаем. Трябва обаче да сме готови за него.
— Защо? — попита Адам. Гласът му прозвуча прекалено силно в изведнъж притихналата стая. — Какво според нея може да се направи?
Каси вдигна ръце. Двамата с Адам вече нямаха тъмни тайни, но щом го погледнеше, усещаше… връзка помежду им. Нова връзка, на двама души, които са минали през огън и са станали по-силни. Между тях винаги щеше да има разбиране.
— Нямам представа какво е намислил — отвърна тя на Адам. — Баба ме предупреди, че ще ни подмами и ще ни накара да го следваме, както е направил с нашите родители. Как обаче, не знам.
— Питам, защото може би няма да има нужда от всички — обясни Адам тихо. — Каза, че е нагласил раждането на единайсет от нас. Ще се присъедини към сборището като лидер и ще станем дванайсет. Ти не си сред тези единайсет, Каси. Кори също не беше. Той успя да премахне Кори.
Диана рязко си пое въздух.
— О, боже господи… Каси! Трябва да си тръгнеш! Да напуснеш Ню Салем, да се върнеш в Калифорния… — Спря, защото Каси поклати глава.
— Не мога — рече простичко тя. — Баба каза да остана и да се бия. Каза, че именно затова мама ме е довела тук, за да го победя. Може и наполовина да съм външна, но аз не влизам в сметките му и това ми дава предимство.
— Не бъди скромна — намеси се Дебора. — Баба й каза, че тяхното семейство винаги е било най-силно. Ти имаш най-ясно зрение и най-много сила.
— Намерих нашата Книга на сенките — продължи Каси, някак засрамено и се наведе да извади книгата с червената кожена подвързия от раницата си. — Баба я беше скрила зад една тухла в огнището. Черния Джон я търсеше, така че сигурно в нея има нещо, от което се страхува. Ще я прочета и ще се опитам да разбера какво е то.
— А ние как да помогнем? — попита Лоръл. Каси осъзна, че пита нея. Всички, с изключение на намръщената Фей, я гледаха в очакване. Тя отново вдигна притеснено ръце и поклати глава.
— Може да говорим със старите хора в града — предложи Дебора. — Поне аз така мисля. Бабата на Каси твърди, че родителите ни са забравили магията. Че им се е наложило да забравят, за да оцелеят. Според мен обаче старите жени помнят и можем да ги разпитаме. Като баба Куинси, бабата на Лоръл. Бабата на Адам, госпожа Франклин. И пралеля ти, Мел.
На лицето на Мелани се изписа съмнение.
— Леля Констанс изобщо не одобрява старите традиции. Тя е… непреклонна в това отношение.
— А баба Куинси е много крехка — добави Лоръл. — Колкото до старата госпожа Франклин… Ами тя понякога изобщо не е в час.