— Много меко казано — рече Адам. — Честно казано, на моменти баба направо откача. Според мен обаче Дебора е права. Имаме само тях, така че да се възползваме максимално. Да опитаме да получим информация и от някои от родителите… Какво ще загубим?
— Ръка и око, ако ще се пробваш с баща ми — промърмори Сюзан, вдигна пръсти и заразглежда маникюра си на един слънчев лъч. Крис и Дъг Хендерсън обаче се ухилиха диво и обявиха, че с радост ще разпитат всички родители.
— Ще им кажем: „Ей! Помните ли оня образ преди шестнайсет години, дето приличаше на Фреди Крюгер? Ами, той взе, че се върна, та хайде сега да ни помогнете да го познаем“ — заяви доволно Дъг.
— Баба ти каза ли нещо, което може да ни помогне? — обърна се Лоръл към Каси.
— Не… Чакайте! — рече Каси възбудено и се изправи. — Разпознали тялото на Черния Джон в изгорялата къща по пръстена му. Имал пръстен с магнетит. — Тя погледна Мелани. — Ти си експертът по кристалите, така че обясни за магнетита.
— Магнетитът е черен железен оксид — започна Мелани. Хладните й зелени очи се присвиха замислено. — Прилича на хематита. И той е железен оксид, но е кървавочервен, когато го разрежете. Магнетитът е черен и действа като магнит.
Каси се опита да овладее изражението си. Да, беше намерила хематита в къщата на Черния Джон и може камъкът да е бил негов. Нищо чудно да е притежавал и пръстен с нещо подобно. Изпита леко угризение. Наистина трябваше да се отърве от парчето хематит. В момента беше в една кутия за бижута в стаята й — там го беше сложила, когато Диана я закара сутринта да се преоблече за училище.
— Добре, ще се оглеждаме — заключи Адам и на Каси не й се наложи да казва нищо. — Може утре да говорим със старите дами. Или по-добре да изчакаме да мине погребението на бабата на Каси.
— Става — промълви тя.
— Не даваш ли твърде много идеи, Адам — обади се най-накрая Фей. Ръцете й бяха все така кръстосани на гърдите; бледата й кожа с цвят на мед беше почервеняла от гняв.
Адам я погледна безизразно.
— Между другото тъкмо щях да ви дам още една идея — продължи той. — Да подложим на ново гласуване избора на водач.
Фей се спусна към него, а златистите й очи заблестяха.
— Не можете!
— Защо? Ако всички са съгласни — рече Адам спокойно.
— Защото не е според традициите — изсъска Фей. — Която и Книга на сенките да разтворите, никъде не го пише. Вотът си е вот и не може да бъде променен. Аз съм водач на сборището.
Адам се обърна към другите за помощ, но Мелани изглеждаше притеснена, а Диана бавно поклати глава.
— Права е, Адам — промълви тя. — Когато гласувахме, всичко беше честно. Нямаме причина да отменяме вота.
Мелани кимна неохотно.
— Не ми харесва да си правите планове без мен — продължи Фей, крачейки като пантера в клетка. Очите й сякаш хвърляха искри, а червените камъни на гърлото и на пръстите й проблясваха под сноповете слънчева светлина.
— Добре, ти какво искаш да направим? — предизвика я Лоръл и отметна дългата си светлокестенява коса. — Именно ти искаше да освободим Черния Джон, Фей. Твърдеше, че той ще ни помогне и ще ни даде сила. Да те чуем сега. Какво мислиш, когато той наистина е тук?
Фей дишаше тежко.
— Може би ни изпитва…
— Като уби бабата на Каси? — прекъсна я рязко Дебора. — Не ставай глупава, Фей. Бях там. Видях всичко. Нищо не оправдава убийството на възрастни жени.
Фей впи поглед в дезертиралия си бивш лейтенант.
— Не знам защо го е направил! Може би има планове, за които не знаем.
— Това е най-вярното нещо, което някога си казвала — намеси се Мелани. — Наистина има планове, Фей — да ни пороби. Вече уби четирима и ако го подразним, сигурна съм, че с удоволствие ще убие и нас.
Фей спря да крачи и се усмихна победоносно.
— Не може — сопна се тя. — Ако Каси е права… Не казвам, че е права, но ако е права… той се нуждае от нас за сборището си. Значи не може да ни убие.
— Поне не може да убие всички ни — сухо се съгласи Адам. — Може да прежали само един.
Настъпи тишина. Членовете на кръга се спогледаха притеснено.
— Е, тогава всеки трябва да се погрижи именно той да не е този един — заяви Фей, усмихвайки се не с обичайната си ленива усмивка, а оголвайки зъби. Преди някой да успее да каже нещо, тя се обърна и излезе. Чуха забързаните й стъпки надолу по стълбите и затръшването на входната врата на сградата по естествени науки.