Каси, Адам и Диана се спогледаха. Адам поклати глава.
— Имаме проблем — каза той.
— О, това ли успяхме да установим на тази среща? — попита Дебора.
Диана уморено опря чело на ръката си.
— Имаме нужда от нея — промълви тя. — Тя е водач и трябва да е на наша страна, не на неговата. По-добре да говорим с нея.
Членовете на клуба се изправиха бавно. Навън беше прекалено светло и Каси присви очи. Седмият час беше свършил току-що и учениците излизаха от училището. Каси огледа тълпата, но не откри Фей.
— Сигурно си е тръгнала — започна Диана. — Трябва да отидем при нея…
Каси не чу останалото. След тълпящите се на паркинга ученици изведнъж зърна познато лице. Странно познато лице. Лице, което не беше на мястото си тук. Трябваше да се напъне, за да се сети откъде го познава. За бога, къде беше виждала този вирнат нос, сламенорусата коса и студените лешникови очи? Беше някой, когото познаваше добре, когото беше виждала ден след ден, но когото с удоволствие беше забравила, когато пристигна в Ню Салем.
Топла вълна заля Каси. Спомен за пясък под краката, стичаща се по тялото й пот, лосион за слънце по носа й. Звук на разбиващи се вълни, миризма на горещи тела и усещане за потиснатост.
Кейп Код.
Познатото момиче беше Порша.
4
— Хей, внимавай, Каси — каза Крис. Беше се блъснал в нея, когато тя спря. — Какво има?
— Видях някого. — Каси осъзна колко широко отворени трябва да са били очите й, докато се бе взирала в тълпата. Порша изчезна в морето от подскачащи глави. — Едно момиче, с което се запознах през лятото… — Гласът й секна, когато се опита да обясни на кръга коя е Порша.
Но и Адам я беше видял.
— Тя е ловец на вещици — обясни мрачно той. — Нейните братя бяха с пистолета. Възприемат се много сериозно. Не им е просто хоби, а мания.
— И са дошли тук? — изсмя се Дебора. Каси местеше поглед между тъмнокосото момиче и Адам. Очевидно ловът на вещици беше нещо, с което вече се бяха сблъсквали. — Трябвало е да помислят малко.
— Може да са допуснали грешка… или да е станало случайно. Може родителите й да са се преместили и да са я прехвърлили при нас, или нещо такова — отвърна Лоръл, вечният оптимист.
Каси поклати глава.
— Порша не прави грешки — промърмори тя. — Тежко и горко на съдбата, ако й поднесе нещо непредвидено. Адам, какво ще правим? — Появата на Порша като че ли я разстрои повече от новината, че Черния Джон е на свобода някъде в Ню Салем. Ужасът, който изпитваше сега, блокираше сетивата й и й пречеше да мисли рационално. Страхът й от Порша беше познато чувство и Каси усети как я завладя усещане за безпомощност. Не знаеше как да се държи с нея — когато я срещнеше, си глътваше езика и винаги си тръгваше унижена и разгромена. Каси затвори очи. „Вече не съм такава, няма да бъда такава“, помисли си тя. Стомахът й обаче се сви от паника.
— Ще се справим с нея — започна Адам колебливо, но Дъг се протегна напред, а присвитите му синьо-зелени очи заблестяха.
— Тя е враг, нали? Черния Джон, заклинателят, каза, че ще ни помогне да унищожим враговете си. Така че…
— Не си го и помисляй — прекъсна го рязко Мелани. — Недей, Дъг. Говоря сериозно.
Дъг сви рамене, но погледна близнака си изпод вежди.
— Лоша магия — промърмори Крис и впери поглед в далечината.
Каси отправи поглед към Адам.
— Никога — увери я той. — Не се тревожи, Каси. Никога.
Сега Каси щеше да живее при Диана.
— Очевидно не можеш да останеш в онази къща сама — беше й казала тя и същия следобед заедно с Лоръл и Мелани отидоха до дома на Каси, за да й помогнат да се пренесе. Адам и Дебора също дойдоха, за да ги пазят, и обикаляха неуморно къщата. Повечето членове на клуба се отбиха по една или друга причина. Само отсъствието на Фей се набиваше на очи. Никой не я беше виждал, откакто си тръгна от училище.
Самата къща не беше много пострадала, с изключение на странните петна от изгорено на пода и вратите. Официалната версия, както решиха възрастните, дошли да преместят тялото на бабата на Каси, беше, че е избухнал пожар, госпожа Хауърд се е уплашила и е получила сърдечен удар. Членовете на клуба не бяха казали, че е имало външен човек и полицаите дори не запечатаха къщата. Как си обясняваха запалването на дървения под по такъв странен начин, Каси нямаше представа. Никой не я беше попитал, а и нямаше начин да отиде в участъка да даде показания доброволно.