Отново и отново, докато накрая заспа.
На следващия ден училището започна с обща среща на всички класове. Фей не дойде в часа по творческо писане, но когато слезе в голямата зала, Каси с изненада я видя изправена до подиума.
Фей стоеше мълчаливо, едва ли не свенливо… колкото беше възможно за Фей. Беше облечена с шит по поръчка костюм и приличаше на изключително елегантна, много сексапилна секретарка. Тъмната й буйна коса беше прибрана, а в ръцете си държеше купчина листове и клипборд. Трябваха й само очила с рогови рамки и щеше да прилича на момиче от корицата на бизнес списание.
Каси не можеше да повярва.
Огледа залата и улови погледа на Сюзан и Шон, които този срок бяха на поправителен курс по английски език. Кимна им с брадичка, те се отделиха от съучениците си и отидоха при нея. Сините очи на Сюзан бяха огромни.
— Видя ли Фей? Какво прави там?
— Не знам — отвърна Каси. — Нищо хубаво.
— Изглежда страхотно — вметна Шон и бързо облиза устни. — Изглежда страхотно.
Каси погледна Шон и за пръв път от дълго време наистина го видя. За пръв път може би откакто бе танцувала с него на Хелоуин. Човек лесно можеше да пренебрегне Шон, ако наоколо имаше и други хора. Сега обаче бяха само със Сюзан и Каси успя да се съсредоточи.
„Трябва да му обръщам повече внимание“ помисли си тя. Един образ се залута в съзнанието й и тя си спомни как го видя за пръв път. Блестящи очи, блестящ колан, на който беше гравирано името му. Стоеше до шкафчето си, пълно с реклами за бодибилдинг и й се усмихваше. Нещо в тази картина я притесни ужасно много, но не можеше да определи какво.
Последните ученици влизаха в залата. Каси видя братята Хендерсън и Дебора да сядат със съучениците си от курса по история. Диана, Мелани и Лоръл бяха с курса по британска литература. Там бяха и Сали Уолтман и така позната й сламеноруса глава на Порша Бейнбридж. Забеляза Адам и курса по химия, но никъде не виждаше Ник.
— Май Фей се заминава с извънкласни дейности — промърмори някой зад нея и Каси се обърна, вече успокоена. Ник кимна на момчето, седнало зад гърба й и то изчезна. Каси почти не обърна внимание на случката. За нея това беше вече ежедневие. Децата от „Кроухейвън Роуд“ просто даваха да се разбере какво искат и останалите им го даваха. Винаги. Тук беше така.
Ник седна на празния стол и извади пакет цигари. Отвори го и тръсна кутията, за да падне една. После забеляза Каси.
Тя го гледаше с вдигнати вежди и се опитваше с всички сили да докара изражението на Диана. От нея се излъчваше неодобрение на горещи вълни.
— А — рече Ник. Погледна цигарите и после отново нея. Напъха цигарата обратно в пакета и го прибра в джоба си. — Лош навик — обясни той.
— Проба, едно, две, три… — чу се гласът на Фей по микрофона. Каси бързо се обърна. — Работи — заключи Фей с усмивка, която Каси би определила единствено като кокетна. Фей се дръпна от катедрата и високият мъж до сцената зае мястото пред катедрата. Нагласи микрофона и обхвана с очи седналите ученици.
— Добро утро — започна той. Гласът му излъчваше мрак на вълни, които сякаш притиснаха Каси отвсякъде. Всеки мускул в тялото й се напрегна, приготви се да се подчини на някакъв дълбоко заровен инстинкт да се бори или да избяга. „А това е само гласът му“, помисли си тя смътно. „Как може някой да направи такова нещо само с гласа си?“
— Както вече някои от вас знаят, аз съм господин Брансуик, новият ви директор.
7
Разнесоха се разпокъсани, хаотични ръкопляскания, които скоро стихнаха. В залата вече се усещаше атмосфера на несигурност, напрежение. Обичайното шушукане и въртене угаснаха като пламък на свещ и накрая в голямата зала настъпи пълна тишина. Всички очи бяха вперени в сцената.
„Красив мъж е“, помисли си Каси и се опита да заглуши туптенето в мозъка си, който й нареждаше да бяга, да бяга… Защо реагираше толкова бурно на присъствието му? Както в нощта на посвещаването й, когато Адам извади кристалния череп. Само погледна веднъж черепа и по гръбнака й запълзя ужас — струваше й се, че целият е обвит в ореол от тъмнина. Едва по-късно беше осъзнала, че не всички членове на сборището виждаха същото като нея.
Каси се огледа и по израженията на съучениците си разбра, че те не долавяха мрака, който се излъчваше от новия им директор. Тя обаче го виждаше как хвърля сянка върху цялата зала. За останалите той беше просто властен, внушителен мъж.