— Осъзнавам, че гимназия „Ню Салем“ преживя бурни времена — започна той и очите му обиколиха учениците ред по ред. Каси изпита странното чувство, че се опитва да запомни всеки един от тях. — Сигурно ще се зарадвате да ви кажа, че това вече е минало. Злочестите… събития, избухнали като чума в училището, вече са зад гърба ни. Време е за ново начало.
„Бурни времена, тоест двама мъртви ученици и един мъртъв директор“, помисли си Каси. „Тъй като самият ти ги уби, предполагам и ти решаваш кога смъртните случаи ще спрат.“ В същия миг обаче тя се зачуди как всъщност е успял да извърши убийствата от гроба си. „Нима тъмната енергия го беше сторила сама?“, запита се тя. Искаше й се тихо да попита за това Ник или Сюзан… Или Шон, добави виновно съзнанието й… Но беше невъзможно да откъсне поглед от мъжа на сцената.
— Дочух, че отношението на администрацията към дисциплината е било доста… снизходително. Имало е политика на… как да кажа… безнаказаност, при това съвсем целенасочена. — Директорът огледа наредените покрай стените на залата учители, сякаш намеквайки, че би могъл да използва и други думи, но че няма смисъл да се говори лошо за мъртвите. — Били са позволени определени действия и това се е оказало пагубно не само за засегнатите ученици, но и за духа на образователната система. Някои хора са се ползвали със специални привилегии.
„За какво говори той? — помисли си Каси. — Прилича на политик — много сложни думи, но без никакъв смисъл.“ Обзе я тревога.
— Е, политиката вече ще е различна и според мен накрая повечето от вас ще харесат промените. Сега друг поема нещата в свои ръце. — Той вдигна ръце и отправи към аудиторията дискретна скромна усмивка.
После заговори отново. Накрая Каси не беше в състояние да си спомни какво точно беше казал, но прекрасно помнеше гласа му — дълбок и властен. Заповеден. Речта му беше изпълнена с гръмки изрази като „трудна любов“, „старомодна дисциплина“, „наказание, съответстващо на престъплението“. Усещаше отклика в публиката — мрак, мрак. Сякаш нещо набъбваше и нарастваше. То я плашеше дори повече от Черния Джон. Сякаш той вдъхваше и подхранваше някаква ужасяваща сила у учениците. Те би трябвало да го мразят, а вместо това стояха като омагьосани.
Правилата. Правилата трябва да се спазват. Онези, които не спазват правилата, ще бъдат изпратени при директора…
— Мисля, че вече е време за брошурите — каза тихо Брансуик настрани. Фей и още няколко момичета се отделиха от сцената и започнаха да раздават брошури. Каси гледаше как директорът наблюдава аудиторията и безмълвно диктува поведението на учениците. „Да, хубав мъж е“, помисли си тя. Напомняше й малко на младия Шерлок Холмс — дълбоко разположени очи, орлов нос, решителна уста. Дори имаше лек английски акцент. Образован. Образован и много убедителен.
Приличаше повече на ловец на вещици, отколкото на заклинател.
Фей стигна до реда на Каси и й връчи купчина листовки.
Каси прошепна:
— Фей!
Фей я удостои с бързо проблясване на златистите си очи, след което отмина. Каси замаяно запази една брошура за себе си и подаде останалите на Сюзан. Бяха три страници, плътно изписани с дребен шрифт.
„Забранени действия тип А. Забранени действия тип Б. Забранени действия тип В.“
Беше списък с правила. Толкова много правила, ред след ред. Очите й се спираха произволно на листовете: … носене на дрехи в разрез със сериозната и достойната цел на общественото образование… използване на гардеробите или обикаляне на коридорите извън междучасията… притежанието или използването на водни пистолети… замърсяване… тичане по коридорите… дъвчене на дъвка… пренебрегване на нарежданията на учител или дежурен по коридорите…
Дежурен по коридорите? Каси се замисли. Тук няма дежурни по коридорите. Очите й продължиха да се плъзгат по страниците: … проява на нежност на публично място… неизхвърлени на подходящите места съдове за еднократна употреба след обяд… стъпване по столове или чинове…
— Това не може да е истина — прошепна Сюзан. Ник дори подсвирна тихо.
— Ще имате достатъчно време в часовете да прочетете правилата и да се запознаете с тях отблизо — каза новият директор. С ъгъла на окото си Каси забеляза как учениците вдигнаха глави. Шумоленето престана. — В момента търся доброволци за дежурствата по коридорите. Това е много отговорна длъжност и ви моля внимателно да обмислите предложението си, преди да вдигнете ръка.