„Някак ще оправя нещата. Фей няма вечно да е лидер. Ще направя каквото трябва“ помисли си тя. И добави, някак разсеяно. — Кълна се във въздуха, водата, огъня и земята.
8
Фей очерта кръг с кинжала, после го обиколи, пръскайки го първо с вода от една чаша, после с дълга запалена ароматна пръчица и накрая с горяща свещ. Това символизираше стихиите, които Каси беше назовала — земя, вода, въздух и огън. В студения нощен въздух Каси долови силния остър аромат на пръчицата.
— Добре, влизайте вътре — обърна се към тях Фей. Пристъпиха в кръга през пролуката, оставена в североизточния му край и седнаха от вътрешната му страна.
„Колко странно е да сме само момичетата“ помисли си Каси.
— Ти ли ще обясниш или аз? — обърна се Диана към Фей и сложи ръка върху бялата торба. Вътре имаше още нещо.
— О, и ти може да обясниш — нехайно отвърна Фей. — Добре. Всяка от нас трябва да вземе свещ, да я запали и да я сложи в центъра на кръга. После всяка трябва да каже една дума, която да описва живота на жената. Не говоря за трите етапа: девойка, майка и старица, а за някакво качество. За…
— Добродетел — помогна й Мелани.
— Да. За добродетел. Нещо, типично за жената. После, когато съберем всички свещи, трябва да ги покажем на стихиите и да получим тяхната благословия. Като един вид потвърждение на онова, което сме, като честване. Добре. Хайде. Кой иска червената свещ или да не питам? — Диана извади червена свещ от торбата. На Каси й се стори, че долови топлия, наситен аромат на канела.
— Аз. Аз съм с червеното — заяви Фей. Завъртя свещта в ръце и се загледа в гладкия восък. Изправи я и обви с ръка фитила. Каси видя как пламъкът оживя, заблестя през пръстите на Фей и те заприличаха на розови раковини, а дългите й червени нокти заискриха като скъпоценни камъни.
Диана беше протегнала кибрит към Фей, но свали ръка.
— Страст — заяви гърлено Фей и отправи типичната си ленива усмивка към останалите, докато накапваше восък на земята и залепваше свещта.
— Това добродетел ли е? — усъмни се Мелани.
Фей вдигна вежда.
— Това е част от живота на жената. Онази част, която аз искам да ознаменувам.
— Оставете я — намеси се Лоръл. — Става.
Червената свещ заблестя като звезда.
— Ред е на оранжевата — продължи Диана. — Кой я иска?
— Аз ще я взема — обади се Сюзан. Цветът й беше близък до златисточервения нюанс на косата й. Тя помириса свещта. — Праскови — добави и Каси усети сладкия, чувствен аромат. — Добре. Красота — рече тя и запали свещта с кибрит.
— Красотата определено не е…
— Е, не е добродетел, но е нещо, типично за жените — подкрепи я Каси.
Мелани завъртя очи. Сюзан залепи с восък оранжевата свещ до червената.
— Дай на мен сега. Разбрах как се прави — обади се Дебора.
Тя сграбчи бялата торба, порови из нея и извади жълта свещ.
— Кибрит — нареди тя и Сюзан постави кибрита в отворената й длан. Дебора запали жълтата свещ. — Смелост — заяви тя ясно и отчетливо и наклони свещта, за да излее прозрачен разтопен жълт восък върху пътя. Каси долови острия аромат на лимон и той й напомни за Дебора и смелостта й. Пламъкът на жълтата свещ осветяваше тъмната коса на Дебора и хвърляше ярки отблясъци по коженото й яке.
— Добре. Зелена — заяви Диана, след като си върна торбата.
— Моя е — каза Мелани и пое тъмнозелената свещ. Тя стоеше до Каси, която се наведе заедно с нея да помирише восъка. Имаше аромат на бор, на коледно дърво. — Мъдрост — продължи Мелани. Очите й бяха спокойни, докато палеше фитила. Вдиша аромата за миг и закрепи зелената свещ на пътя. Четирите горящи свещи бяха оформили полукръг.
— Ред е на синята — вмъкна Диана.
Каси усети трепет и вълнение. Синьото беше нейният любим цвят и тя силно искаше свещта, но не беше сигурна дали да се обади или не. Диана и Лоръл не казаха нищо. Каси си спомни, че Лоръл обичаше аметисти и често носеше лилаво. Прочисти гърлото си.
— Аз ще я взема — престраши се тя и протегна ръце към светлосинята свещ, която й подаваше Диана. Беше доволна, че именно тя представлява синьото в цветната дъга на сборището, но не знаеше какво качество да назове. Символ на какво беше синьото, запита се тя и помириса свещта, за да спечели време. Каква добродетел беше присъща на момичетата и заслужаваше да бъде отпразнувана?