Выбрать главу

Не успя да разпознае сладкия остър мирис.

— Блатна мирта — обясни Мелани на Каси. — Този аромат има дълга история. Колонизаторите са правели свещи от растението.

— О. — Може би затова миризмата й се беше сторила позната. Може би свещите на баба й бяха от блатна мирта. Баба й спазваше много стари традиции. Каси се сети коя добродетел иска да отбележи. — Вдъхновение — рече тя. — Това е въображение или проблясъкът на една идея. Докато баба ми помагаше да приготвя костюма си на муза за Хелоуин, тя ми каза, че музите са точно това. Че даряват хората с вдъхновение, с умението да измислят нови неща, подсказват им гениални идеи… Каза, че всички музи са жени.

Каси нямаше намерение да изнася реч и сведе поглед засрамено. „Нямам кибрит“, осъзна тя и… изведнъж я осени вдъхновение. Тя обви с ръка фитила, подобно на Фей, съсредоточи се и си представи ярък пламък… После изтласка образа със съзнанието си, както при случката с добермана и Шон. Усети как силата се изля от нея като топла вълна и изведнъж фитилът пламна толкова силно, че се наложи бързо да дръпне ръка, за да не се изгори.

— Просто ми хрумна… — обясни тя, леко разтреперана. После покапа восък и залепи синята свещ. Всички момичета я гледаха с широко отворени очи. Изключение правеше само Фей, която я наблюдаваше изпод гъстите си мигли.

Дебора се усмихна.

— Май още някой владее огъня — обади се тя.

На Фей никак не й беше забавно.

— А… ето и лилава — продължи Диана. Тя разтърси рамене и извади свещта от торбата.

— Тя е за мен. Как го направи, Каси? Добре де, продължаваме с церемонията. Просто исках да знам — избъбри Лоръл и пое свещта. — Не знам как да се изразя само с една дума — сподели тя. — Иска ми се да е нещо, свързано с природата. С връзката ни с нея. Ние сме част от земята и трябва да се грижим за всички други неща, които живеят тук, с нас.

— Защо не кажеш „състрадание“? — предложи Мелани. — Мисля, че е доста близко.

— Харесва ми. Състрадание. — Лоръл запали лилавата свещ.

— На какво мирише? — попита Сюзан шепнешком, докато Лоръл поставяше свещта между синята свещ на Каси и червената на Фей, завършвайки цветния кръг.

— Има сладък цветен аромат. Мисля, че е зюмбюл — отвърна й Лоръл.

— Чакайте — обади се Каси. — Кръгът е пълен, а Диана? За теб няма ли свещ, Диана? — Изведнъж се постави на мястото на Диана и изпита ревност. Искаше й се и тя да участва в церемонията.

— Имам. Бялата свещ се поставя в центъра. Тя остана последна и е за мен.

„Идеално“, помисли си Каси, докато гледаше как Диана вади бяла свещ с аромат на ванилия и я вдига високо. Бялото беше цветът на Диана, както червеното беше цветът на Фей. То беше символ и на онази добродетел, която Диана назова.

— Чистота рече простичко тя, запали бялата свещ с кибрит и се протегна да я постави в центъра. Ако някой друг беше изрекъл това качество, щеше да прозвучи смешно. Красивото лице на Диана обаче беше озарено от светлината на свещите, невероятната й коса падаше по гърба й и тя беше като живо въплъщение на тази добродетел. Изражението й беше сериозно и открито. Когато Диана каза „чистота“, тя наистина имаше предвид „чистота“ и дори Фей не посмя да се подсмихне.

Кръгът от свещи беше красив. Седемте пламъка подскачаха и танцуваха в тъмнината, а седемте аромата се сливаха в разкошна, богата миризма. Бризът довя дъх на канела към Каси, после аромата на бор, после на лимон.

— Страст, красота, смелост, мъдрост, вдъхновение, състрадание и чистота — повтори Лоръл, посочвайки по ред всяка свещ.

— Нека всички ние… — подсказа Диана на Фей.

— Нека всички ние съхраним тези качества у себе си — рече Фей. — Земя, вода, огън, въздух, вие сте нашите свидетели. Не че вече не ги притежаваме — добави тя и огледа кръга с доволна усмивка. Очите на Лоръл проблеснаха към Каси над пламъците на свещите и Каси отвърна на погледа й.

— Притежаваме ги, когато сме всички заедно — заяви Дебора и се усмихна. Устните на Диана също се извиха в нежна усмивка. За миг всички момичета се усмихваха една на друга над свещите и Каси почувства, че те са част от нещо много по-голямо. Всяка носеше нещо важно у себе си и заедно бяха нещо повече от прост сбор на отделни части.